Младост 5 и новият сезон на БГ продукциите

Любимият ми сезон е пролетта – тогава всичко се връща към живот след смразяващата зима, поникват първите цветя и времето се стопля. Е, март вече чука на вратата и освен мартеници, се надявам да ни донесе и много положителни емоции. Една причина, поради която вярвам, че това ще се случи, е новият сезон на българските продукции, които предстои да стартират в ефира на най-гледаната телевизия през пролетта. Всъщност, част от тях вече започнаха – като „Гласът на България“, а предстоят и няколко други – като „Cool..T“, новият сезон на „Предай нататък“, дългоочакваният български сериал „Фамилията“ и комедийното шоу „Младост 5“. Определено ще има хубави неща за гледане по телевизията вечер!

Това, което ме вълнува най-много, е комедийното шоу, в което ще участват познатите ни комедианти Краси Радков и Мариан Вачев, сценаристът Иво Сиромахов и моделът Венета Харизанова. Четиримата ще го играят съквартиранти в апартамент, намиращ се квартала Младост, а уникалното на шоуто е, че е без сценарий, и актьорите ще импровизират с поведението и разговорите си. И четиримата ще имат слушалки, на които един по един ще бъдат давани напътствия от модератор, като например „Дръж се все едно си видял призрак“, които едновременно с това ще се изписват на екрана за зрителите, но останалите актьори няма да могат да виждат.

Предаването отново е по известен формат, излъчван в над 20 държави. Аз съм попадала на немското издание – Schillerstrasse по Sat1. Помня, че се получаваше много забавно и затова го очаквам с нетърпение и предполагам, че и у нас продуцентите, телевизията и актьорите ще се погрижат да ни забавляват толкова добре 🙂

Покрай новите продукции, които стартират пролетта по телевизията, се замислих за инвестициите, които с правят в съдържание от телевизиите. Специално от БиТиВи до момента са инвестирали десетки милиони в български сериали, разходите по само един епизод от които са между 50 и 90хил. лв.  Мисля си как ли ще успеят да си избият инвестициите, за да реинвестират средствата в ново съдържание, предвид това че кризата все още не е отминала и рекламодателите , от които по принцип се издържа основно телевизията, са със свити бюджети; според мен в това отношение има само една надежда и тя е вторият източник на приходи за телевизиите – дистрибуторите на сигнал – кабелните и сателитни оператори, най-накрая да стане активен и у нас. Към момента операторите задържат над 80% от приходите за себе си, при положение, че само разпространяват съдържанието, заради който абонатите им използват техните услуги. Нужно е порочната практика за укриване на абонати да приключи, за да продължат зрителите да гледат толкова качествени продукции.

Твърд или мек характер?

tvurdilimekДнешната ми тема отново е насочена специално към жените. След като отличихме характеристиките на жените, тип котка, и жените, тип куче, дойде време да поговорим коя формула е по-печеливша в живота, когато става въпрос за женски характер. Дали твърдият или мекият. Колкото отговарящи има на този въпрос, толкова ще са и отговорите. Няма еднозначно мнение – нито сред специалистите, нито сред хората. Защото той характерът не съществува никога сам за себе си – винаги е вкаран в някакъв житейски, семеен, професионален и прочие контекст. И понякога успешността зависи по-скоро точно от контекста, отколкото от характера. А зависи и от социалния модел, в който съществува едно общество – дали цари патриархат, или матриархат. Между другото българската литература има прекрасен пример за две жени – едната с мек, другата с твърд характер. Тези, които са чели тетралогията на Димитър Талев, със сигурност помнят твърдостта и непреклонността, с която Султана постигаше набелязаните цели, без да се спира пред нищо. И мекостта, благостта и околните пътища, по които Ния стигаше винаги до своето. Така че рецепти няма. Както няма и право на избор – твърдостта или мекостта в характера не могат да се постигнат, те са даденост. И не бива да се опитваме да играем противоположното на това, което сме – защото това със сигурност е най-неуспешната формула, пък и ще влезем в нездравословно противоречие с истинската си същност. С твърд или мек характер, трябва да бъдем себе си и още по-важното – да запазим толерантността си към околните. Това със сигурност е печеливша формула – поне в дългосрочен план.

 

 

Зависи ли характерът от професията ни, или обратно?

profesiyataНие ли избираме професията си предвид на нашите наклонности и особености на характера. Или обратно – професията, която упражняваме, оказва силно влияние на характера ни. Да се опитаме да дадем еднозначен отговор на тези два въпроса, означава да отговорим на въпроса за яйцето и кокошката.

Случаите, в които професията започва да оказва забележимо и променящо влияние на личността ни, психолозите наричат професионални деформации. Със сигурност всички вие сте чували за случаи или пък лично сте ставали свидетели на следната метаморфоза: доскоро скромен човек става началник и се променя до неузнаваемост – става груб, амбициозен, че даже и жесток. Често новопридобитите черти на професионалното поле хората пренасят и в семейството. И обратен пример – хора, които са неотстъпчиви и груби в контактите си с хората, започват да се занимават с професия, в която успехът зависи от доброто отношение, мекия и сговорчив разговор с отсрещния, и налице е пак метаморфоза – човекът пренася тази толерантност и в неработните си житейски отношения. Така че дотук може да кажем – да, много често професията влияе върху промяната на изначално заложени в човешкия характер черти. За обратното твърдение – че изборът на занимание до голяма степен е във връзка с чертите на характера – си мисля, че няма нужда от специални доказателства и убеждения. Съгласете се, човек със слаб характер трудно става спортист или пък срамежлив човек политик или журналист и още много в този ред на мисли. Така че, ако трябва да обобщим, влиянията и в двете посоки не само са възможни, а често и неизбежни.

 

Високите дървета и мълниите

durvetaСпомняте си сигурно преди години излезе една книга на Любен Дилов-син мисля беше. “За стърчането” се казваше книгата – нещо като биография на Слави Трифонов, написана от човек, който в голяма част от живота му е бил до него и има наблюдения върху това, как се е превърнал в известна личност, отличим човек – спорен, но отличим. Там, в заглавието, а и в самата книга, беше направена една метафора – за стърчането като житейска позиция, не като ръст. Правя това уточнение, защото наскоро писах материал за връзката между ръста на човека и характера, та да не вземе някой да се обърка, че пак за това ще говоря. Пак във връзка с днешната ми тема ще припомня и една крилата фраза, чийто автор често казано не знам кой е, аз лично я помня от ученическите лексикони – “Върху високите дървета падат най-силни мълнии. Бъди високо дърво!” Такива пожелания си правехме в лексиконите, което, преведено от метафоричния език, означава да бъдеш човек с позиция, човек със собствено мнение, човек интересен, човек, който се отличава от сивата тълпа. Е, наистина върху такива хора падат най-силните мълнии на обществената сивота. Най-малкото, защото, когато си човек с позиция и когато имаш нещо в главата, обикновено не се страхуваш да я заявяваш. А хората, даже не хората, а по-скоро масата, рядко прощава такива неща, рядко прощава някой да се откроява от нея. Не за друго, не е добър атестат за сивотата. Та някак с годините разбираш, че верно не е толкова безопасно да си високо дърво и да стърчиш с позиция и че това лексиконно пожелание не е много здравословно. Лошото е, а може би хубавото, че това, да си високо дърво, не е въпрос на избор, то е харакер. А от него бягане няма.