Зависимостта от чуждото мнение (конформизмът) и даже сляпото му следване, ние проявяваме, когато се отказваме от своите интереси и убеждения, за да избегнем трудностите в общуването си с околните. Всички ние имаме авторитети – хора, чието мнение ценим и уважаваме – и в това няма нищо лошо. Когато обаче количеството на тези хора стане прекалено голямо или пък забележите, че ви е сложно да противодействате на чуждото мнение и да отстоявате своите виждания, камбаната трябва да забие тревожно. Вероятно влизате в категорията на конформистите. Хората, които се страхуват да се отличат от тълпата, които се чувстват в безопасност само когато се сливат със сивотата на масата. Нещо, което на пръв поглед може да изглежда печеливша житейска позиция или поне не губеща, но всъщност в дългосрочен план – доста опасно, защото конформизмът лишава човек от индивидуалност и идентичност. Затова трябва да търсите начини да се борите с тези прояви на съглашателство на вашия характер. Не скривайте своята оригиналност, даже и да изглежда странна на околните, говорете смело за своите интереси и увлечения, даже и да извикват недоумение. Бъдете сигурни, че ще се намерят и такива, които ще ви слушат с възторг и ентусиазъм. Опитайте се да се противопоставите на общоприетите норми и правила, които ограничават вашата индивидуалност и ви поставят в чужди рамки. Например сложете си дрехи, които минават за екстравагантни, но на вас ви харесват, или пък си направете интересна прическа – излезте на улицата и ще видите, че от това няма да произтече нищо страшно. Само вие ще сте се доближили много повече до собствената си същност. Нещо, което е от първостепенно значение за щастлив и смислен живот.
Месец: август 2012
Раздразнителността
Раздразнителността, или лесната избухливост, е неприятна черта на характера, която преди всичко вреди и тежи на човека, който я притежава. Макар и приемана като изначална личностна черта, понякога в основата й може да лежи определено нарушение в умствената или физическа сфера на организма и диагностицирането и премахването на това нарушение може значително да подобри характера на човека. Класическото определение на раздразнителността назовава като нейна главна отличителна черта прекомерната и непремерена реакция на събитията, които произтичат около човека. Хубави, лоши или неутрални – всички те по правило трябва да се приемат в определени граници и да не причиняват значителни промени в самочувствието и самоопределянето на човека. Когато говорим за раздразнителността като изначална и индивидуална особеност на определен човек, то трябва да се отбележи, че обикновено тя го съпровожда през целия му живот – появява се още в детска възраст, засилва се значително през пубертета и за съжаление с годините градира възходящо. Отличителна черта на този тип, така да се каже, вродена избухливост е фактът, че обикновено след избухване тези хора изпитват чувство на облекчение, нещо, което рядко се случва, когато афектът е предизвикан от определен здравословен проблем. Що се отнася до раздразнителността, която не е черта на характера, а е придобита, при нея най-чести причини за появата й са общата неудовлетвореност от живота или много често срещано напоследък – психическо изтощение. Еднообразния живот, натрупване на нерешени проблеми – това са най-честите причини за уязвимост на нервната система. Каквито и да са причините обаче, раздразнителността е неприятна и болезнена проява не само за притежателя си, а и за околните и често води до социална изолация. Така че трябва да използваме всички ресурси – собствени и медицински – за да я овладеем и преодолеем.
Цветът на очите и характерът
Основната информация за характера на човека получаваме преди всичко от неговите постъпки и от речта му. Спор няма обаче, че немалка част от информацията за характера идва от така наречените невербални изразни средства – пози, жестове, движения, осанка, изражение на лицето, предпочитания към определен тип облекло, прическа и т. н. Наред с тях обаче има редица физически данни (за някои от тях сме говорили вече) – телосложение, форма на носа, челото, форма на устните и т. н. – които също могат да бъдат показателни за едни или други качества на личността. Сред физическите данни, които могат да ни помогнат при оценката на характера на даден човек, огромна роля играят очите – не случайно наричани огледалото на душата. Нека да видим показател за какви качества на притежателя си може да бъде цветът на очите. Има просто правило и то гласи: колкото по-силна и интензивна е пигментацията, а оттам и цветът на очите, толкова по-силно изразени са в човека страстите, емоциите, енергията и активността. Или иначе казано интензивността в цвета на очите говори и за интензивност и наситеност на характера. Ако очите на човек са с по-мек и светъл цвят – това обикновено означава и по-романтична и ранима душа, по-мек и компромисен характер. Пъстрото оцветяване на очите пък свидетелства за това, че притежателят им е интересна и творческа личност, разнолик и цветен като окраската на очите си. Ако очите са с топли оттенъци – това е сигурен знак, че притежателят им също е топъл човек. И обратно, колкото по-студен е цветът на очите, толкова по-сигурен белег е това за хладен и дистанциран характер.
Депресията и характерът
Казват, че депресията е болестта на новото време. Различни изследвания и статистики стигат до почти едни и същи цифри – над 20 процента от населението в развитите страни под някаква форма в определен момент е било засегнато от депресия или депресивно състояние. Въпреки това обаче има доста хора, които не са съвсем наясно що е това депресия, какви са признаците, по които може да се разпознае, и как може да й противодействаме. Както и много хора, които приемат емоционалните състояния, характерни за хората, засегнати от депресията, като трайни черти на характера. Депресията често се възприема и от околните, и от хората, страдащи от нея, като проява на лош характер, мързел и егоизъм, отпуснатост и вроден песимизъм. Трябва да се знае, че депресията не е просто лошо настроение, а сериозно заболяване на психиката, което изисква намесата на специалист и се поддава доста добре на лечение – психотерапевтично и медикаментозно. И че колкото по-рано се постави правилната диагноза и започне лечението, толкова по-голям е шансът за пълното й излекуване и толкова по-малка вероятността от превръщането й в хроничен проблем. Другият мит, свързан с депресията, е този, че тя засяга много по-често хора със слаб характер и неустойчиви психически. Като изключим факта, че в много от случаите депресиите се причиняват от нарушения химичен баланс в организма и тогава имат малко общо с характера, психолозите и психиатрите отдавна са стигнали до заключението, че до депресивни състояния по-често достигат хора с търпелив характер и силна психика, при които депресията идва като защитна реакция – да се изпусне трупаното дълго напрежение.