Напоследък все повече сред психолозите се налага мнението, че съществува известна връзка между името на човек и неговия характер, съдбата му. Затова те съветват родителите да бъдат много внимателни, когато избират име на детето си – да се замислят какво бъдеще искат за своето дете, каква роля искат да има то в обществото и какъв характера и да съобразят с това, наричайки го. Съществува теория, според която характерът на човек може да се определи, като се вземат предвид датата му на рождение, родното място и името. Тази теория обаче не е от вчера – още от дълбока древност изборът на име на новороденото дете е бил от огромно значение – родителите подхождали много внимателно, тъй като смятали, че всяко име има свое особено значение, своя вибрация, която може да определи характера на детето и да предначертае неговото бъдеще. Не са били редки случаите, когато са кръщавали детето с по няколко имена – като заклинание да има таланти в много посоки. Българската традиция също е отдавала огромно значение на избора на име на детето и се е вярвало, че името може да промени съдбата – наричали са децата с пожелателни имена, например Елица, за да е стройно момичето като ела, Добрина, за да е добро; със защитни – Здравка, за да е здраво детето и т. н. И изглежда в тия вярвания има някакво зрънце истина, защото днес много психолози при направени тестове намират много сходни черти в характерите и съдбите на хора със еднакви имена. Те допускат, че може би става въпрос за вибрации на фонетично ниво, но така или иначе сходствата са налице. Хора с имена, в които има твърди звуци – Александър, Димитър, Маргарита – обикновено се отличават с твърдост на характера и упорство. И обратно хора с мелодични имена – Валентин, Милена, Лиляна – са хора с мек и компромисен характер. Каквото и име обаче да са ни дали родителите, то не може да бъде оправдание за цял живот – в крайна сметка избора на съдба в голяма степен си е наш.
Месец: април 2012
Характерът според домашните любимци
Има нещо, което може да ви ориентира много добре за характера на човек, когото не познавате, и това е изборът му на домашен любимец. И в това няма нищо случайно, защото това, дали човек ще избере да гледа рибки, котка, куче или пък някакъв гризач, много често зависи от неговия характер. Хората, които са избрали да отглеждат рибки, обикновено са хармонични, търпеливи и спокойни, обичащи съзерцанието. Хората, които отглеждат кучета, не може да сложим под общ знаменател, защото кучетата са много различни. Ако обаче по-общо ги разделим на едри и дребни кучета, може да се твърди, че стопаните на едри породи са хора, разточителни и обичащи разкош и същевременно търсещи защита от някого или нещо. Собствениците на дребни кучета обикновено са с по-нежна, по-ранима душевност, много романтични и влюбчиви. При кучетата трябва да отделим и една специална категорията на хора, които отглеждат агресивни породи – обикновено те са несигурни и дълбоко комплексирани. Хората, които отглеждат като домашен любимец котка, пък се различават по това, дали са избрали късокосместа или дългокосместа порода. Тези, избрали писана с къс косъм, са открити – нищо не крият и от нищо не се стесняват, отзивчиви са и винаги готови да помогнат на околните. Пухкавите котки характеризират стопаните си като нежни, гальовни и обичащи комфорта. Към хората, решили да отглеждат гризачи, трябва да бъдете внимателни. Обикновено те са изключително прикрити и недоверчиви към околния свят, в който влизате и вие. Затова тези хора са много мнителни, държат се изпитателно и трудно вземат решение да приемат някого в близкия си кръг.
Възрастните хора и промените в характера
Сигурно много често ви се е случвало да чуете реплики, отнесени към възрастен човек, абе той, като беше млад, не беше такъв, ама като остаря, се промени. Затова днес ще поговорим за това настъпват ли с напредването на възрастта определени промени в човешкия характер. В научната литература е широко застъпена тезата за заостряне или огрубяване на определени личностни черти в етапа на старостта. Например хора, които в младостта си са били тревожни и мнителни с възрастта стават още по-тревожни, мнителни и подозрителни, у пестеливите пестеливостта често преминава в алчност и стиснатост, подхранвани от постоянния страх на възрастните хора да не бъдат ограбени или да не завършат живота си в бедност, при трети принципността и твърдата позиция от младежките им години често преминава в нетърпимост към чуждото мнение и обявяване на война на околните. Емоционалната невъздържаност при други се заостря до степен на взривна агресивност и често до пълна невъзможност за контрол над емоционалните реакции. През този етап от живота съвсем обяснимо се засилват и притесненията за здравословното състояние, често достигащи до хипохондрия, неувереността в бъдещето заради намалените от възрастта жизнени и социални перспективи. Наред с тия промени в не толкова положителна посока, старостта понякога води и до доста положителни личностни промени. Често при възрастни хора се забелязва една умиротвореност, отстъпление от дребните житейски страсти, осмисляне на истински ценните неща в живота, омекотяване на противоречивите черти в характера, адекватна оценка на възможности и способности. Така че да – с възрастта действително настъпват личностни промени, но никак не е задължително те да са само лоши или само добри. Много често, както и при други неща в живота, истината е някъде по средата.
Натрапчивите идеи и натрапчивите влечения
Всеки жив човек изпитва някакви страхове и това е съвсем нормално. Понякога обаче страховете ни така ни завладяват, че се превръщат в натрапчиви идеи, мании и фобии, от които е невъзможно сами, без помощта на специалист, да се отървем. Натрапчивите идеи раждат в съзнанието на човека определени мисли, от които той не може да се освободи. Обикновено тези състояния възникват при хора с повишена тревожност и мнителен характер. Такива хора по правило са лесно манипулируеми и лесно се поддават на чуждо влияние. Много от тях в стремежа си да избягат от натрапчивите мисли често прибягват към защитни действия – своеобразни ритуали. Например ставане от леглото само с десния крак, пушене само на определени цигари, обличане на точно определени дрехи и т. н. Освен натрапчивите идеи, съществуват и натрапчиви влечения – така наречените мании. Те са доволно разнообразни – понякога човек не се чувства комфортно, докато не преброи всички стълби по пътя си, къщи, улици или пък коли. Ако му се стори, че сметките му са правилни, за известно време настъпва състояние на покой и удовлетворение. Ако обаче се прокрадне мисълта, че в сметките нещо не е наред, тогава го завладяват мисли за приближаване на проблеми и зла участ в обозримото бъдеще. Някои хора са вманиачени да запомнят имената на всички, с които се запознават или срещат, други пък могат да развият мания към игри, свързани с определен риск – физически или финансов. При всички случаи обаче значението, което придава човек на тези мисли и влечения, е неоправдано голямо и те водят до постоянно състояние на стрес и тревожност.
Амбициите
Навярно всяко момиче поне веднъж в живота си е мечтало да стане кралица на красотата, главен редактор на модно списание или известна рок певица. А нима има момче, което да не се е виждало как слиза в космонавтски скафандър от приземилата се успешно ракета или как се качва на почетната стълбичка на голямо спортно състезание. За едни това са просто мечти с отчетливо осъзнатата невъзможност това някой ден да се случи поради липса на необходимия набор от качества и физически данни. За други обаче тия мечти се превръщат в амбиции. Какво са амбициите – простичко казано това е нивото на претенциите на човека. Претенциите, съответно амбициите, могат да бъдат твърде високи, твърде ниски и най-добрия вариант – адекватни на реалните възможности на човека. Хората с адекватни амбиции са щастливи, реализирани в живота. Те си поставят реални цели и ги постигат. Те се вслушват в мнението и съветите на другите и своевременно коригират своите цели съобразно възможностите си. Хората със занижени амбиции са плахи, срамежливи и винаги подлагат на съмнение своите възможности. Те предпочитат да избягват трудностите, даже и да имат съвсем реален шанс да ги преодолеят. Съвсем обяснимо хора със занижени амбиции никога няма да срещнем в големия тенис, в голямата политика и въобще в големите игри. Хората със завишени амбиции си поставят задачи, видимо неизпълними. Те преувеличават своите възможности и не могат обективно да съотнесат своите възможности към степента на сложност на задачата. Естествено никога не се справят със задачата и остават с нереализираните си амбиции и с неудовлетвореност към живота. Единственият лек за такива хора е пътят на реалните резултати, да определят точно докъде им стигат възможностите. А всичко, което е отвъд тия граници, да превърнат в хоби.