Пример за силен характер

И преди съм гледал мотивиращи клипове, но това определено ме накара да се замисля, дори ме разчувства. Този човек е намерил смисъл в живота и не се е предал и успява да поддържа такова положително настроение. А само като сравниш за какви неща се гневят останалите хора, които нямат физически недъзи.

Хората не могат да оценят това, което имат и магията на живота като цяло. А той може да бъде наистина красив, без значение препятствията, които трябва да преодолеем. За мен този човек има изключително силен характер. Надявам се и вас да ви трогне, както ме трогна мен докато гледах клипчето.

Наивност

Като черта на характера и личността на един човек, наивността е характерна за децата. Това е така, защото в тяхната крехка възраст не са се сблъскали с нищо, което да породи съмнение в тях. Точно поради тази причина, макар понякога да задават неудобни въпроси, трябва да им се казва истината, защото няма по-лошо нещо от това дето ти да загуби доверието си в теб като родител. Повечето деца с течение на времето и благодарение на събитията съпътстващи живота им получават доза разочарования, това заражда в тях семето на недоверието и съмнението. Обикновено възрастните, които вече са преминали през какво ли не в израстването си, са видели твърде много, за да приемат нещата за чиста монета. Винаги има съмнение за нещо, което се крие, за скрити намерения на някой близък или нещо подобно. При някои хора обаче, колкото и пъти да има се случват лоши неща, предателство на приятел, изневяра на партньора, лъжа или нещо друго, те не развиват механизъм за защита и се доверяват сляпо на всичко и всеки. Те си остават по детски наивни, макар да са пораснали и често пъти ги правят на глупаци, използват ги и след това отново ги нараняват. Като всяко друго качество и това има своите негативни и положителни страни. Например дава ти огромната вяра в по-добрата страна от характера на хората. Винаги очакваш да видиш най-доброто от тях, за сметка на това обаче в повечето случаи те разочароват, а ти дори не успяваш да се научиш как да спреш толкова лесно да им вярваш.

Справянето с болести

Позитивно мисленеЧувала съм, че хора с едни от най-коварните и почти неизлечими болести успяват да се излекуват със стабилна психика и силен характер. Може би медикаментите не са най-важните за да се преборим със смъртоносните болести, а самото психическо състояние, силата на духа и надеждата. Дори понякога да е необходимо самовнушение, за да се постигне това, но ако това е начина – така да бъде. Когато хората попаднат в подобни ситуации бързо идва отчаянието и безпомощността, които ускоряват процесите и организма се предава много бързо. Някои специалисти дори твърдят, че когато имаме някакво заболяване, то може да е причинено от нашите мисли и емоции, тъй като те предизвикват спазми в различни части от тялото. Така, че не е полезно да се самостресирате, да мислите песимистично и негативно, да се ядосвате прекалено много. Тези емоции могат да доведат до редица хронични заболявания.
Когато болестта вече е налична е хубаво да имате някой позитивен и приятен човек до себе си, с весел характер, който може да ви разсее. Според мен пълната изолация със света е голяма грешка – трябва да се поддържа някакъв социален живот. Въпреди, че някои болести са много страшни, винаги се намират единици хора, които със своят силен характер и желание за живот успяват да се преборят с тях. В този ред на мисли защо точно вие да не сте от тях. Положителното мислене е едно много важно условие при борбата с подобни болести.

Себеоценка

Да се погледнеш отстрани и сам да дадеш оценка на поведението и личността си е едно от най-трудните неща. Много малко хора са способни да гледат трезво на себе си и като страничен наблюдател, безпристрастно да могат да посочат грешките и недостатъците си. Разбира се когато става дума са положителни черти и страни на характера, всеки един от нас лесно може да посочи тези, за които смята че му носят позитиви. Много по-лесно е да видиш плюсовете си, отколкото да осъзнаеш какви са минусите ти. Повечето хора са вглъбени в себе си до толкова, че смятат че са идеални или символизират съвършенството. Дори когато някой дръзне да изтъкне недостатъците им, те надменно не могат да повярват, че е възможно да имат нещо друго освен положителни страни. Други пък са наясно със себе си, познават се, гледат напълно осъзнато върху грешките си, характера си и поведението си, но се харесват такива, каквито са. Смятат, че ако променят някоя от своите негативни черти, могат да променят и позитивните, за това те обикновено не искат да се променят, а ревностно пазят самоличността си. В други случаи се наблюдава как хората с неясна оценка за себе си сляп о се доверяват на околните, които им посочват неща, които трябва да променят. А те доверчиво се стараят да се харесат на останалите, като им вървят по свирката. Всички имаме своите позитиви и негативи, някои от тях трябва да променим с цел да бъдем по-добри хора, но в повечето случаи сме идеални, така както сме се изградили с течението на времето.

Мания за величие

Винаги са ми били неприятни онзи тип хора, които страдат от някакъв хроничен комплекс за малоценност и това ги предизвиква да развиват различни мании, с които се опитват да се доказват непрекъснато. Манията за величие е едно от най-досадните и неприятни негативни качества на характера на някои хора. Винаги се опитват да са център на внимание, но го постигат като се правят на палячовци или с подигравки на гърба на някой друг. Непрекъснато се целят на високо и в по-голямата част от времето не си дават реална самооценка за себе си. Опитват се да докажат, че те са най-добрите, най-големите и най-великите. Никога не признават, че нещо не им се отдава, че не могат да запомнят или направят нещо. Те винаги могат всичко и полагат неимоверни усилия да го докажат и това на фона на много хора, за които конкретната задача не представлява трудност. Имат навика да крадат идеите на хората, вероятно защото са толкова заети със собствената си мания за величие, че нямат време да си измислят свои. Аз смятам, че проблема на тези хора се крие в детството и родителите. Повечето от тях са деца на строги родители, които винаги са ги подценявали и са ги карали да дават всичко от себе си. Не че има нещо лошо в това, но ако никога не ти кажат, че си се справил отлично е нормално да ти стане навик, да търсиш одобрението на хората.

Нахалството

Нахалните хораМоже би нахалството е едно от негативите според мен качества на един човек. Нахалните хора въпреки всичко, колкото и да са нехаресвани, колкото и да са подминавани, някои от тях преуспяват именно на база това си качество от характера. Обикновено, когато хората преминават границата на нормалното държание и стават нахални, те не осъзнават за това. Те трудно могат да се погледнат отстрани и да направят извод как може да изглеждат в очите на другите. Редовно се сблъсквам с такива хора, има ги навсякъде в България. Може би самия манталитет предразполага по-големия брой на нахалните хора. Може би все повече хора оценяват прословутото „С нахалство към прогрес“, но не мога да приема това качество за положително. Много често това нахалство от тяхна страна, може да се превърне в наглост ако им позволите. Например много са ми неприятни хората, които постоянно разпитват за неща, които не са тяхна работа и ако си малко по-мекушав и направиш грешката да им кажеш, тази информация в техни ръце може да се използва по много начини, повечето от които негативни за теб. Не бих се учудила големите скандали за идеите, спечелили милиони, да са открадните от някой идеен, но мекушав човечец, който е споделил за идеята си, но е нямал възможността да я осъществи. Затова моят съвет е избягвайте нахалниците, не казвайте абсолютно всичко на всеки, бъдете скромни, защото „Скромността краси човека“.

Лъжата

Относно лъжата се водят много спорове от гледна точка на това кога е по-добре да излъжем или да кажем истината. Във връзка с характера на човек тя е свързана не толкова с това дали той лъже понякога, а с това дали предпочита на него да му се казва истината. Някои хора например казват, че в определени ситуации предпочитат да ги излъжат, вместо да им кажат действителността, която не може да се промени, а само би ги наранила. В една връзка между двама души в случай на изневяра дали е по-добре да признаем пред партньора или да премълчим. Според единия тип да кажеш истината в този случай би било заради самия себе си, за да се отървеш от вината, която чувстваш. Това не би помогнало да човека до вас, по-скоро би го огорчило и вероятно ще сложи край на връзката. От друга страна пък как би се градила една връзка върху такава лъжа и щом е възможно да премълчим толкова голямо нещо от половинката си доверието отива по дяволите. Аз съм от другия тип, които предпочитат истината, каквато и да е тя. Грешките се допускат от всички хора, не сме идеални, друг е въпроса дали ще ни простят за тях. Разбира се обаче е по-добре да се каже истината, защото една премълчана лъжа е огромна тежест, която рано или късно ще излезе на яве. Да излъжеш или просто да премълчиш истината, както казват някои, е временно замазване на очите и пауза на проблем, които все някога ще трябва да бъде решен. Истината, колкото и да е болезнена и ужасна винаги е по-красива, дори от перфектната лъжа.