Всички сме различни и заради това света е толкова шарен, и е толкова хубаво да имаш много приятели, защото няма един с един еднакъв. Способността на хората да правят компромиси един за друг определя тяхното великодушие. Нерядко се случва да попаднем в някакъв вид спор, например дали да отидем в този или онзи ресторант, да гледаме този или онзи филм. Когато спорим сблъскваме мнението си с това на някой друг, в такъв момент или се стига до компромис като се предложи трети вариант за решение на проблема, или някой от двамата трябва да отстъпи и да угоди на другия.
Разбира се когато става дума за такива безобидни решения, като дали ще ядем пица или китайска кухня това не е голям проблем. Истинския смисъл на правенето на компромиси е в случаите, когато човек трябва да отстъпи от собствените си решения. Добре е да бъдем великодушни, да отстъпваме и да правим другите щастливи с това, но не непрекъснато. Когато правим твърде много компромиси със себе си, рано или късно това започва да ни тежи, дори можем да престанем да се чувстваме щастливи, защото непрекъснато изпълняваме нечии други желания, а не нашите собствени. Като всяко друго нещо и за компромисите трябва да се намери златната среда, където те се правят само понякога и то за някой друг човек, готов да направи същите за нас.
