Започна ново отброяване на поредната година от живота ни. Това е времето за промени и за надграждане. Аз постоянно си напомням, че трябва да обичам всички. Но преди всичко трябва да започна от себе си. Mоже да звучи като нещо много изтъркано, но няма по-вярно от него. А вие кога направихте нещо за себе си, за да изразите загриженост към вътрешното и физическото Аз?
Тук не говоря дали сте си купили обувки и фенси рокля. Не става въпрос и да се поглезите с чаша хубаво вино и вкусна храна, въпреки че понякога помагат. Дори нямам предвид да отидете на почивка. Защото всички тези действия са задоволяване на моментни желания, които може и да се превърнат в мехлем за душата или пък в добри спомени. Но не могат да донесат удовлетворение.
За любовта към мен самата аз отделям и смятам занапред да продължа да отделям още повече време. Това включва редовно профилактични прегледи. За някои хора могат да са натоварващи. За мен обаче са задължителни предвид стреса, който изпитвам в работа. Затова ви съветвам и вие да следите здравето си и да вземете превантивни мерки при всяко неразположение.
Относно постигането на вътрешен мир, не мисля, че има общовалидна формула. Но е важно да осъзнаете кои са приоритетите ви, от какво имате нужда в момента – било то на физическо или духовно ниво. Дали трябва да запишете нов курс, който да ви помогне в работа, или да усъвършенствате техниките на дишане за повече хармония – тук вие знаете най-добре. Дори ако е необходимо, посетете и психолог.
Тъй като идва и февруари, който е месецът на любовта, ви съветвам да я изразявате винаги. Мислете за себе си, но не по егоистичния и себичен начин. Поствайте собственото Аз пред всичко, за да запазите баланса си. Обичайте и другите, защото както знаете, какво давате, това и получавате. Нека бъде любов!
Етикет: вътрешен мир
Отнесените хора
Не мога да се сетя кой преди време ми е разказвал история за много известен професор от Софийския университет, не се сещам и за името му, ама май беше езиковед. Голям учен, но адски разсеян – като повечето хора на изкуството и науката. Та качва се въпросният човек на трамвая, сяда на една от свободните седалки и до такава степен е вглъбен в професорските си мисли, че решава, че щом се е отпуснал така приятно, значи си е пристигнал вкъщи, и си събул обувките.
Е, сигурно сте се досетили, че днешният ми материал ще е посветен на разсеяните хора, на хората, които често определяме като заплеси. Хората, които ви гледат в очите, докато им говорите, и кимат чевръсто с глава, но ако минути след това ги попитате какво сте им казали, няма как да ви отговорят, защото просто не са ви слушали. На тези, които поставят на котлона кафе и се сещат за него чак когато им замирише на изгоряло или пък тръгват на рожден ден без подаръка, за закупуването на който преди това са отделили половин ден обикаляне по магазините.
Какво е общото между всички тях, освен че не може да им се гласува доверие за работа, която изисква висока степен на концентрация в нещо, което е извън техния вътрешен мир. Не е професията, нито е образователният ценз, даже не е и типът характер. Общото е, че почти всички отнесени хора са с богат вътрешен мир и постоянно обърнати и вглъбени в него. Те обикновено водят важни разговори със себе си, които не търпят отлагане, разсъждават за неща, които са им се случили преди малко или които им предстоят, за нещо, което ги е впечатлило вчера, или за книгата, която са прочели през почивните дни.
Е, при такива интересни и важни занимания как да очаквате да слушат внимателно, когато им говорите, или да хващат кафето в момента, когато кипва. 🙂