Как се смеят жените?

Че смехът прави живота ни по лек, то е ясно. Но освен това в голяма степен говори за това, какви сме. Днес даже има специална медицинско направление, което го изучава, както и въздействията му върху организма. И учените, които се занимават с тази материя, твърдят, че всеки от нас носи уникален смях, както и уникален характер. Днес ние ще обърнем поглед върху един малък, но важен сегмент от тази наука – частта, която е насочена към жените.

Докосването по главата по време на смях говори за мечтателност и романтичност. Такива жени обичат да живеят в свой измислен свят, не успяват адекватно да се справят със спорни ситуации и конфликти, изпитват затруднения в това да убедят околните в нещо, даже и в случаите, когато те истински вярват в него. Авантюристични, любопитни и разсеяни, в своите действия те се ръководят преди всичко от импулси. Могат изведнъж да избухнат и да направят непремерени неща, да кажат тежки думи, от чиито последствия после страдат.

Ако една жена слага малкия си пръст върху устните, докато се смее, тя е обсебена от идеята за добри маниери и държи да бъде център на внимание.

Хихикането и накланянето на главата на една страна пък говорят за дружелюбност, но и за критичност; силен стремеж за харесване и любов към флирта; за сериозно премисляне на действията, макар на пръв поглед да изглеждат лекомислени; за напълно контролирани чувства.

Смехът от душа, придружен с широко отваряне на устата, свидетелстват за висока самооценка, самодоволство и темперамент. Такава жена не се бои от критика, умее да отговори по начин, който се отдава на малцина. Добър приятел и съветник, умее не само да слуша, но и да чува другия.

Сбръчкването на носа пък е знак за висока степен на самонаблюдение и понякога за известен инфантилизъм. Тези представителки на нежния пол се нуждаят от повишено внимание, комплименти и ухажване.

Прикриването на устата с ръка насочва към изключително висока самокритичност и неувереност, склонност към сдържане на емоциите и самодостатъчност. Такива жени са отлични приятели, великодушни и състрадателни, готови да жертват себе си в името на другите.

 

 

Плътността на устните и характерът

Онзи ден си говорим с приятелка по телефона. Добре, че и двете сме на М-тел, че иначе не ми се мисли за тези сладки приказки какви сметки ни чакат. След клюките, които обсъдихме се замислих –  има ли връзка между плътността на устните и характера? Широко разпространеното мнение е, че има такава връзка. Какви ли не пороци и слабости на характера се приписват на притежателите на тънки устни. Обикновено ги описват като злобни и завистливи. Но на практика се оказва, че такива определения и обобщения не винаги отразяват действителността и е особено обидно и неинтелигентно, когато някой си съставя мнение за друг само на базата на определени външни белези, без да му е дал възможност да се докаже и по други начини.  Първото нещо, което би следвало да се предположи за притежателя на тънки устни, е не че е злобен и завистлив, а че по всяка вероятност предците му са били от далечния Север – защото именно за тези народи са характерни тънки устни. От само себе си се разбира, че няма как те всичките до един да са завистливи и злобни. Както не би следвало изначално да се предполага, че всички представители на африкански племена, които се отличават с месести и плътни устни, са добри и щедри. Няма как да е така. Разбира се, все пак науката за физиономиите ни предлага определена трактовка на характера на базата на плътността и формата на устните, но трябва да се отбележи, че при това тълкуване се вземат предвид и много други подробности, което иде да покаже, че даже науката не слага всички хора с тънки или плътни устни под общ знаменател. Но дори и да ги слагаше, факт е, че живеем в ерата на силикона, и едва ли това трябва да е най-точният ни ориентир за характера на човека срещу нас.