Мъжките страхове

strahoveАко се поразтърсите в интернет, със сигурност ще намерите десетки статии, посветени на въпроса, от какво най-много се боят представителите на силния пол. Отговорите обаче в повечето случаи са доста абстрактни и не стигат до същността на темата. Затова всеки опит за нов прочит на проблема не е излишен. Та към въпроса. Кратко, ясно и конкретно: трите неща, които най-силно тревожат мъжете.

Най-големият мъжки кошмар е страхът от провал. Независимо дали става въпрос за провалена сделка, загуба на карти, изгубен тенис мач или ловна несполука – ситуацията придобива драматични очертания. За представителите на силния пол е от изключителна важност да се чувстват най-силните, най-успешните, най-добрите и непрекъснато да се доказват. Това силно желание за лидерство в повечето случаи се корени в обществените очаквания и насажданото от най-ранна възраст самосъзнание.

Да бъдат отхвърлени, е вторият голям мъжки страх. Именно това е първото нещо, което ги спира, когато се замислят за възможни интимни отношения. И затова им е толкова трудно да направят първата стъпка и да открият чувствата си. И преди да предприемат каквито и да е действия, изпитват необходимост от ясни знаци, че няма да бъдат пренебрегнати, да се почувстват уверени – леко кимване, мека усмивка, деликатна подкана.

Преодоляването на втората опасност води след себе си третата, която притеснява мъжете изключително силно, в повечето случаи съвсем основателно – да не изгубят независимостта си. Опасността от навлизане в личното им пространство, от обсебване е много обезпокоителна. От това някой да дудне за Шампионската лига, за вечерите с приятели, да се опитва да променя с години градени навици и предпочитания. Само при намек за такива намерения представителите на силния  реагират светкавично, без предупреждение и обяснение – бягат.

Така че ако трябва да обобщим – страховете на мъжете се превръщат проблеми на жените. Често влизащи в графата “мисията невъзможна”.

 

Какво означава да бъдеш самия себе си?

sebesiМоже и да ви прозвучи странно, но повечето от хората няма да са в състояние да ви дадат задоволителен отговор на този въпрос, защото даже не се опитват да живеят собствения си живот, а всеки ден съвсем съзнателно слагат чужди маски. И няма как категорично да ви отговорят къде са реалните им мечти и желания, къде – измислените. Почти всеки днес се опитва да бъде някой друг, да копира чуждото, сега това е мода.

И в обсега на подражанието влизат не само вещи, дрехи и други материални неща, а и черти на характера, маниери на общуване, успешни модели на поведение. Нещо като мимикрия – сливане с масата. За по-безопасен, спокоен и успешен живот.

А в крайна сметка всички сме различни – имаме различно образование, възпитание, житейска съдба и е съвсем логично да имаме съвършено различни виждания за едни и същи неща от живота. За някого може да е нормално изразяването на бурни емоции с резки жестикулации и ненормативна лексика, за друг да е абсолютно неприемливо. Но именно в това е цветът и разнообразието на живота, именно индивидуалността на всеки един от нас създава колорита и прави отношенията между хората интересни и непредвидими.

Затова не е здравословно – нито за отделния човек, нито за обществото – да се опитват механично да следват или да налагат неприсъщи норми и правила. Кой твърди, че задължително, когато те попитат: “как си”, трябва да отговориш: “прекрасно” или пък когато ти е мъчно – да се усмихваш широко. От подобна подмяна на истината няма доволни – защото, макар и подсъзнателно, всеки копнее да бъде себе си.

И именно в това психолозите търсят генезиса на все по-модерния проблем – самотата. Защото само в топлото и защитено легло, пред лаптопа, в удобното кресло пред телевизора ние можем да се почувстваме безопасно, да се отпуснем и да дадем свобода на истинската си същност.

Лъжовна сигурност с опасни последици.

Затова трябва да се научим да бъдем себе си – без да се притесняваме за реакцията на околните, без да ни е страх от нея. Защото най-голямата ценност, която има всеки един от нас, е точно неговата уникалност. И тя трябва да ражда гордост, а не страхове.

 

Натрапчивите идеи и натрапчивите влечения

Всеки жив човек изпитва някакви страхове и това е съвсем нормално. Понякога обаче страховете ни така ни завладяват, че се превръщат в натрапчиви идеи, мании и фобии, от които е невъзможно сами, без помощта на специалист, да се отървем. Натрапчивите идеи раждат в съзнанието на човека определени мисли, от които той не може да се освободи. Обикновено тези състояния възникват при хора с повишена тревожност и мнителен характер.  Такива хора по правило са лесно манипулируеми и лесно се поддават на чуждо влияние. Много от тях в стремежа си да избягат от натрапчивите мисли често прибягват към защитни действия – своеобразни ритуали. Например ставане от леглото само с десния крак, пушене само на определени цигари, обличане на точно определени дрехи и т. н. Освен натрапчивите идеи, съществуват и натрапчиви влечения – така наречените мании. Те са доволно разнообразни – понякога човек не се чувства комфортно, докато не преброи всички стълби по пътя си, къщи, улици или пък коли. Ако му се стори, че сметките му са правилни, за известно време настъпва състояние на покой и удовлетворение. Ако обаче се прокрадне мисълта, че в сметките нещо не е наред, тогава го завладяват мисли за приближаване на проблеми и зла участ в обозримото бъдеще. Някои хора са вманиачени да запомнят имената на всички, с които се запознават или срещат, други пък могат да развият мания към игри, свързани с определен риск – физически или финансов. При всички случаи обаче значението, което придава човек на тези мисли и влечения, е неоправдано голямо и те водят до постоянно състояние на стрес и тревожност.