В социалните мрежи всички, които искат да станат известни, желаят да изпъкнат с красотата и вещите си. Това е разбираемо, защото е вид егоцентризъм. Но ако обърнем призмата и се запитаме дали е възможно да бъдем известност, но без да се показваме? Тоест необходимо ли ни е истинско лице?
Поразсъждавах по темата, тъй като все по-известни стават анимираните реалност. Там избираш свой аватар и може да правиш всичко, което ти позволява платформата. Възможност за подобен на теб образ предлагат и в социалната мрежа Facebook, което е показателно, че е тренд. Но също така може да се свържете и със специалист, който да ви изработи аватар и да го използвате за водене не влогове или каквото пожелаете.
Всъщност в YouTube има доста такива примери. Тяхната цел е да споделят опит, но също така и да не останат разпознати от аудиторията. Причините за това тяхно решение може да са много – от ниско самочувствие, до притеснение от хората, които ще гледат или пък визуален дефект. Но също така според мен може да се дължи и на защита на лични данни и предпазване от хакване на профили и акаунти.
Питането ми към вас след тази информация, е дали вие бихте се скрили зад аватар? Егото ви може ли да понесе да остане анонимни в иначе все по-глобализирания и персонализиран свят? Честно да си си призная, не знам дали и аз самата ще мога да разписвам блога си под чуждо име.
Етикет: социални мрежи
Какво споделяме в социалните мрежи?
Социалните мрежи май наистина се превърнаха в значима част от живота ни. Разрастват се, множат се, профилират се, а ние споделяме все повече информация там.
Понякога се замислям колко и какво е удачно да постваме и до колко това е безопасно. Знам, че има различни настройки за поверителност и за ограничаване на достъпа до лични данни, но все си мисля, че не всичко е достатъчно безопасно. Все пак чрез профилът ти в Google могат да те следят непрестанно къде се намираш. Facebook може променя алгоритъм си така, че да изменя информацията, която се намира на timeline-а ти, а от Amazon имат постоянен достъп до това какво четеш на своя Kindle (ако си го поръчал през сайта им), колко дълго четеш или препрочиташ нещо и какво бележки се правиш.
В повечето случаи тези данни се използват, за да ти се предостави на теб като потребител персонализирана информация, която се предполага, че ще ти допадне. Но все пак не спирам да се чудя какво и как споделяме и къде е границата.
Не мисля, че е чак толкова важно какви филми или книги харесваме, какви линкове към новини и статии споделяме и т.н. Не, на мен повече не ми харесва идеята да е публична информацията за това къде работя, с кой съм обвързан и по какъв точно начин, кои са членовете на моето семейство и т.н. Все си мисля, че това е някак си по-лично и не бива да е обществено. Но от друга страна, всеки за себе си решава какво да споделя и дали то да е публично или с достъп само за приятели.
Все пак сякаш е тенденция данните за нас в Интернет да са все по-леснодостъпни. Всеки с връзка към интернет може веднага на напише името ни в Google и да види какво излиза за нас. Включително и тази част, която според мен е хубаво да остане неприкосновена.
Разсейването на работа всъщност е полезно
След задълбочено изследване американски психолози са установили, че разсейването по време на работния процес от външни хора, вещи или шумове всъщност е полезно, а не вредно. Според тях временното превключване на вниманието от един обект на друг позволява на работника да се отпусне, след което мозъкът му презарежда, готов да се справи с поставената задача. Те дори твърдят, че ако нещо е отвлякло вниманието ви, това рязко увеличава шансовете да получите решение на проблема далеч по-бързо, отколкото, ако непрекъснато сте работили върху него.
По време на експеримента група от над 100 доброволци е била подложена на тест, който включвал вербални асоциации. На половината от участниците била дадена възможност да почиват по пет минути, време през което получавали възможност да съсредоточат вниманието си върху нещо друго, а другата половина били длъжни постоянно да работи над тестовото задание.
Резултатите по безспорен начин показали, че първата група се е справила с предизвикателството далеч по-успешно и ефективно от хората, на които не била дадена възможност да се разсеят.
И още нещо много интересно станало ясно по време на този психологически опит – оказало се, че интернет вършел значително по-добра работа в разсейването и поддържането на работоспособността, отколкото традиционното решаване на кръстословици. По време на процеса на намирането на необходимата информация мозъкът развивал центровете, които отговарят за вземането на решение и изграждането на аргументация. А кой ръководител не иска служителите му да са решителни и аргументирани в позициите си?
Последното – задължително да бъде сведено до знанието на всички онези шефове на фирми, които забраняват на работниците си ползването на социални мрежи и други форми за интернет комуникация и информация през работно време. Оказва се, че по този начин просто спират развитието им.:)
Профилът в социалната мрежа и характерът
В днешните модерни времена все повече хора общуват преди всичко в социалните мрежи. Онлайн албумите замениха традиционните книжни албуми, в които преди около десетина години чинно лепяхме или подреждахме снимки, а лайкването замени простичките български думи харесвам, хубаво. Профилът в социалната мрежа е лицето, умът и характерът на съвременния човек. И може да ни разкаже много, стига да умеем да четем знаците. Първото, на което трябва да се обърне внимание, е количеството на снимките. Ако количеството е прекалено, това означава едно-единствено нещо – пред нас стои в определена степен душевен ексхибиционист. На такива хора им харесва да се излагат на показ, толкова, че хората не само да знаят как живеят, но и как дишат. Струва им се, че всичко се върти около тях – то не е живот, то е латиноамерикански сериал. Обратно, празната страница, която няма нищо друго освен име и профилна снимка, по аналогия би следвало да говори за прикритост на своя притежател. Невинаги обаче това е така – има вероятност човекът да си е направил профил просто за да види що е това социална мрежа и впоследствие да е изгубил интерес. Другото, на което трябва да обърнете внимание, е никнеймът – той също може да ви даде много информация за притежателя си. Едни говорят за грандоманщина и егоцентризъм, други – за инфантилност, трети за агресивност и т.н. Фотографиите, които човек избира да публикува в социалните мрежи, също говорят много. Снимки на мъже до скъпи спортни автомобили, най-често чужди, говорят, че човек има нужда да докаже своята значимост, обикновено най-вече на себе си. Не е нужно да си психолог, за да разбереш, че собственичките на профили с еротични снимки са с така наречения статус “активно търсене”, че обичат да привличат мъжко внимание и че това, което ценят в себе си, е преди всичко външността. Това е в общи линии, но помнете – информацията от профилите във фейсбук е повод само за размишления, едва ли и професионален психолог би се наел единствено по данните в нечий профил да направи сериозни заключения.