Етикет: семейство

Характери

Синдрома на Аспергер или малкия професор какво да правим?

Posted on by Character

Синдромът на Аспергер е разстройство от аутистичния спектър, което обикновено се характеризира със затруднения в социалната комуникация и взаимодействие, както и с ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. Хората с този синдром често имат нормален или по-висок от средния интелект, затова се наричат малки професори, но могат да имат трудности със социалните навици.

Ето някои подходи, които могат да помогнат на хората със синдром на Аспергер:

Обучение на социални умения: Това може да включва трениране на основни социални умения, като запазване на контакт с очите, поддържане на разговор и разбиране на невербални сигнали.
Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): Тази терапия може да помогне на индивидите да се справят с анксиозност, депресия или други свързани състояния.
Ерготерапия или физиотерапия: Тези терапии могат да помогнат на индивидите да подобрят своите физически умения, като координацията и неравновесието, които често са предизвикателство за хората с аутизъм.
Специализирано образование и подкрепа: Училищата и учителите могат да предоставят подкрепа и модификации на учебната среда, за да помогнат на учениците с аутизъм да успеят.
Медикаменти: В някои случаи, лекарите могат да препоръчат медикаменти за справяне с конкретни симптоми или условия, свързани с аутизма, като анксиозност или депресия.
Подкрепа за семейството: Емоционалната подкрепа и обучението за семействата на индивидите с аутизъм могат да бъдат много важни, тъй като семейството играе ключова роля в подкрепата на тяхното развитие.

Важно е да помните, че няма „единствено правилно“ лечение за синдрома на Аспергер. Какво ще работи най-добре, зависи от индивидуалните нужди на човека. Обсъждането на опциите за лечение с лекар или терапевт може да помогне да се определи най-подходящият план за лечение.

Характери

Емоционално възпитание от семейството

Posted on by Character

Според някои проучвания няколко месеца след раждането на детето се зараждат и първите му емоции. Те се получават вследствие от съзряването на мозъка и обикновено са радост, тъга, гняв, страх, отвращение и обич. Именно оттук започва и изграждането на характера, който се формира най-общо до дванадесетата година.

За проявяването на тези първи емоции и това коя ще надделее, най-голямо внимание оказва семейната среда. Семейството е водещо при формирането на ценности, навици и е мястото, където се осъществяват първите социални отношения. Нагласите, които детето получава от модела на поведение на родителите си, ще се отразят в общуването му занапред. Ако те не са позитивни, определено ще се появят признаци на гняв и агресия спрямо останалите хора.

Родителите трябва да помогнат на децата си да растат с любящия си авторитет и да им осигурят необходимите опори, за да научат социално приети начини на поведение. Макар след това децата да са изложени на други влияния, възпитателните отношения, възникнали в семейния контекст, ще преобладават. Поради тази причина семейното възпитание трябва да се осъществява чрез добри примери, да бъде подкрепено с жестове, споделени радости, съвети, опит, а понякога и наказания.

Възпитанието на емоционалните компетенции в семейството също има значение, защото изгражда среда, характеризираща се с мир, хармония и щастие. Това означава намаляване на отрицателните ефекти на някои емоции при детето – като гнева например. От своя страна спомага и за постигане на емоционална осъзнатост, регулиране на емоциите, подобрява самочувствието и емоционалната автономност, чувството за отговорност, толерантността и приемането на неуспехи.

Значението на ценностното обучение е прието като опит за намаляване на проблемите на насилието в обществото. Семейството е естествената среда, в която се изграждат ценности, диалог, уважение, сътрудничество, любов и още. Ако детето приеме тези емоционални навици и знания от своите родители, ще бъде много спокойно и щастливо. А заедно с това ще съдейства и за изграждането на едно по-добро миролюбиво общество.

Характери

Характерът зависи от средата

Posted on by Character

Както изглежда характерът се гради от ранна детска възраст и обкръжаващата среда има огромно значение за това какъв ще бъде крайния резултат. Най-важна е средата в дома, а от особено голямо значение е дали имаш братя и сестри, както и кое подред дете си. Ако в семейството няма други деца и ти си единственото се предполага, че си заобиколен от много внимание. Опасността тук е в това, че повечето такива деца получават помощ за всичко и трудно се научават да правят неща сами за себе си. От друга страна пък те израстват общувайки в по-голямата част от детството си с възрастни, което ги кара да се сравняват с тях, в резултат на което развиват усещането за непрекъсната слабост и несъвършенство. Най- голямото дете се смята, че трябва да бъде малко по-умно от останалите си братя и сестри, тъй като преди да се появят те то е получавало всичкото внимание на родителите си. За сметка на това в много случаи е изкупителна жертва, отнася наказания за сметка на по-малките, освен това му се налага и да се грижи за тях. Средното дето в семейството винаги има различни проблеми свързани с личността. За него е трудно да привлече вниманието на семейството към себе си поради факта, че най-голямото винаги е на пиедестал, защото е първородното, най-малкото се нуждае от грижи и внимание, заради невръстната си възраст. В резултат на, което то винаги страда от липса на внимание и трудно се самооценява и самоидентифицира.

Характери

Адаптивни хора

Posted on by Character

Има един тип хора, които са невероятно гъвкави и умеят да се слеят с всяка среда в която попаднат, дори бих ги нарекла хора – хамелеони. Те умеят да разговарят с всеки без значение от пола, възрастта, интелектуалното равнище или нещо друго, просто успяват да намерят обща тема с всеки човек. Никоя обстановка не може да им попречи да се отпуснат, те се чувстват добре и в свои води сред всякакви хора. Интересното за мен е дали този тип характер позволява на човек да си изгради същност, защото мисля, че все някъде по пътя на настройването към околната среда би следвало да загубиш себе си. Другото интересно нещо е дали те се преструват на такива, търсейки всеобщо одобрение или наистина е възможно да се разбираш с всички. Лично аз смятам, че голяма част от този тип хора са изкуствени, поведението и държанието им е добре премерена актьорска игра, която спират да играят вкъщи. Някои са толкова вглъбени в собствения си филм, че не се разкриват дори пред близките и семейството си.

Ако го използват правилно това качество може да им отвори много врати, както да им помогне да се развият професионално.

Понякога, когато тези хора се стараят твърде много да покажат колко им е приятно нещо или някой, преиграват и може лесно да се разбере всъщност дали се преструват. В повечето случаи цялата заинтересованост и внимание, които показват са напълно фалшиви, само за да създадат конкретно впечатление. Обикновено, за да се реагира на подобно поведение, най-добре е и вие да се вкарате в някоя роля и за момента да излезете от ситуация като се включите в малкия спектакъл.