КТБ, дали клиентите са ви скъпи?

katebeНапоследък медиите са засипани от материали за Кооперативна търговска банка /КТБ/. Покрай последните събития смутът в обществото ми се струва съвсем оправдан.Няма спор, че когато свържем двете думи „банка? и „съмнение? се получава много неприятна комбинация.Тъй като темата лично ме засяга, не мога да не взема отношение по въпроса.

Помните ли какво правихме едно време? Криехме парите си по шкафове, между книги, под дюшеци, а някои дори се шегуват, че са затваряли буркани. Истина или закачка, подобни практики са отживелица. Отдавна правим вложения и депозираме спестяванията си в банки. Но става лошо, ако банката измени на лоялността си и престане да отговяра на нужните на клиентите. За сметка на това продължава да се реклама с крещящи лозунги и заблуждаващи обещания.

КТБ е абсолютен пример за нещата, за които ви говоря. Когато клиентите й бяха скъпи ( както казваше рекламното послание) всъщност е правила редица нарушения, кредитирайки фалшиви фирми в кръга на банкера Цветан Василев. Не стига това, но и общата им кредитна експозиция надхвърля пъти ограничението, поставено в Закона за кредитните институции. Смущаващо. За много хора изника дори въпросът дали не са застрашени личните им вложения, безспорно ползвани за кредитирането на подобни дружества и какво ще се случи с тях, когато/ако КТБ бъде санкционирана за извършените нарушения.

В такъв случай нормално и очаквано е желанието на гражданите да изтеглят спестяванията си. Ответната реакция обаче буди още повече съмнение за коректността на институцията към клиентите си. Примерът е от Варна отпреди няколко дни. Офисът на КТБ затваря под измислени претексти, когато пред вратите й се редят 25-30 притеснени граждани.

Но да, наистина са ви скъпи са клиентите!!! То се вижда. При това, колкото няколко кредита. Но за да успокои и разсее съмненията, банката не прави никакви постъпки. Не съм чула нито устно, нито съм видяла някъде писмено (в сайта им например) изявление.

Скандалът около КТБ непременно ще се отрази на цялата банкова система. Като първо КТБ определено ще загуби част от клиентите си и то по своя собствена вина. Случаят е показателен и напомня, че макар с най-висок индекс в цяла Европа банките ни са зависими от хората и крепят системите си, благодарение на изграденото взаимно доверие и уважение. Породи ли се съмнение в коректността наедната страна, цялата система е застрашена от срутване.

Страхът от промени

Здравейте, приятели! Днес ще поговорим за нашите страхове и за това, как да се борим с тях. И по-конкретно за страха от житейски промени. Много пъти в блога ми е ставало дума за мотивацията, за това, че е необходимо непрекъснато да се движим напред, към положителните промени, към по-доброто, да се самоусъвършенстваме. Въпреки това обаче, въпреки факта, че повечето хора разбират прекрасно горното и го подкрепят в пълна степен, не правят нищо, за да променят и подобрят своето битие. Абсолютно нищо. Защо?

Според мене в основата на тази бездеятелност стои притеснението ни от провал, мисълта, че нещата могат и да не се случат по най-добрия начин и да стане по-лошо, отколкото е в момента.

ubiecЗатова най-важният въпрос, който е длъжен да си зададе всеки един от нас, когато усети това разяждащо червейче на съмнението, е: Доволен ли съм от живота, който живея в момента? Смислено и щастливо ли минават едни от най-хубавите ми години? Ако отговорът е отрицателен и въпреки това продължите да я карате по стария начин заради инерция или страхове, това със сигурност означава, че няма как да се сдобиете с нещо по-добро от това, което е в момента, и че това е таванът на житейското ви благополучие.

И тук не става въпрос само за пари или професионални успехи, а и за любов, отношенията с хората около вас, за здравето ви и т. н.

Още от детството ни налагат едни рамки, едни ограничения – за това, как трябва да се държим на работното си място, как трябва със зъби и нокти да браним заради хорското мнение един очевидно провален и неуспешен брак, иначе ни чака житейска катастрофа и прочие баналности.

Това естествено не е така и колкото по-рано се освободим от тези насадени ни страхове и прегради, толкова по-добре. Всеки от нас има пълното право да избира как да живее собствения си живот, сам да определя границите на своите възможности и способности и да каже: това и това искам да постигна в живота си и никой не трябва да ми пречи. И да – може да се провали, може да сбърка, грешката може и да е с лоши последици. Случва се. Но това е ключовата дума – случва се, което значи, че има движение и надежда, има опит. За разлика от страховете ни, които винаги са ялови.