Новият подход към образованието трябва да се базира на законите на развитието. Когато напътстваме детето, ние трябва да избягваме пътя на строгостта. Също така трябва да избягваме и прилагането на потисничество, дори и то да е съпроводено с нежност. Трябва да следваме правилния път на природата според установените закони за развитие. Тези естествени закони за развитие са присъщи на растенията, животните и децата по един определен и неизменен начин.
Нека да започнем с детето. Детето е велик създател, велик творец. Ако се запитате: „Кой ми е дал тази сила, този интелект и знанието, което притежавам?“ То тогава може би ще отговорите: „Детето ме направи това, което съм.“ Дори и да бяхте израснали без родителска насока, вие щяхте да притежавате същата сила, познание и интелект като сега. Но без детето, което ви е създало, вие нямаше да се превърнете в това, което сте днес.
Това не може да се отрече. Това е най-великият факт в природата. Детето е творецът на зрелия човек. Детето е бащата на човека.
Не се опитваме да омаловажим почитта и уважението, които дължим на нашите родители. Но също така искаме да отдадем на детето същата благодарност и любов като тази, която изпитваме към нашите родители, така че да не мислим за детето само като за продукт на възрастния , но да го виждаме и като създател на възрастния. Това е просто един цикъл, в който и детето, и възрастния заемат своите места и е необходимо да се признаят ролите, които и двете страни играят, както и важността на съответното им значение.
