Човек може да се справи с всичко

Скоро влязох в спор с една моя колежка, която твърдеше, че хората нямат вина за това, че са тръгнали по „лош“ път. Разговорът ни беше обвързан с употребата на наркотични вещества, злоупотребата с алкохол и кражбите. Нейната теза се въртеше около това, че като си попаднал в дадена среда и обстоятелства, те те моделират и не ти позволяват да развиеш доброто у себе си и да се впишеш пълноценно в обществото.

За мен обаче всичко е въпрос на личен избор. Да, може би някои хора не са виновни за това, че са се родили в такива семейства или са израснали в такава среда, но е било техен избор да й се поддадат.

Според мен хората сме изключително гъвкави същества, които можем да се приспособим към абсолютно всичко и в същото време можем да преодолеем абсолютно всичко. Единственото, с което не можем да се справим без външна намеса е сериозна болест. Но в тази насока има някои впечатляващи примери, които доказват обратното.

Моето становище е, че всичко е въпрос на личен избор. Дори и да си се родил на грешното място, в грешната среда, ако искаш, можеш да се откъснеш от тях и да поемеш по пътя, който си си избрал. Най-малкото няма да употребяваш наркотици, да продаваш тялото си и т.н. Защото за мен това е лесният път. Ако искаш да постигнеш нещо със себе си, едва ли би искал да се плъзнеш по тази пързалка и да се озовеш на дъното на обществото.

Пътят едва ли ще е лесен. И най-вероятно ще има много моменти, в които ще ви се иска да се откажете от това и да се обърнете към по-лесното. Но упоритостта и постоянството винаги се награждават в един момент. В тази връзка, преди време гледах интервю с една от вече бившите ни гимнастички, която е печелила и медал на Олимпиада. Тя разказваше за това, че се е хранила с по едно яйце на ден и в същото време е тренирала толкова много. Лишения, болка, страдания… Но е имала цел и тя се е осъществила.  Ето това вече е един прекрасен пример за това на какво е способна човешката психика.

Споделете и вашето мнение по темата в коментар. Ще се радвам да го науча!

Силата на човешкия характер

Хората сме устроени да понасяме много и различни трудности и често се изненадваме на какви неща може да бъде подложено и тялото ни, но най-вече психиката, за да предпазим поколението си или себе си. Това е естествен, животински инстинкт, който се отключва само в определени кризисни ситуации.

Живеейки в градовете, отдалечени от естествения си хабитат, хората малко по малко са изгубили животинските си инстинкти, които са ги предпазвали от различни опасности. И са развили други, които да ги предпазват от неприятностите на градските джунгли.

Но също така човешката психика и характер може да понесе много напрежение, което в последствие да се чудим как сме останали в адекватно състояние и до колко наистина е било такова.

Моя позната разказваше, че опитите й да си има дете. Дълъг и мъчителен период, който завършил с изкуствено оплождане. Докато била бременна с детето си получава лошата новина, за неизлечимото заболяване на баща й. Малко след като ражда детето си – той напуска този свят.

В този дълъг и мъчителен период, в който тя се е опитвала да задържи детето си и в същото време да се грижи за болният си баща, осъзнала, че човешката психика може да постигне чудеса. Човек се стяга и включва на „боен“ режим, който го кара да не поддаде на външните влияния.

Вие имате ли подобна история?

Невежество

ignoranciaПокрай празниците хората се среща с всякакви роднини. Няма лошо. Е, и нас ни навести една далечна братовчедка на майка ми, над шейсетте, от близко село – синът и снахата й живеят в града, имат едно дете на около дванайсет години.

Аз се включих за малко в разговора им, защото имах доста работа в тоя момент, от уважение към гостенката. Попаднах в момента, в който братовчедката обясняваше за внучката си, че била много добре в училище, отдавали й се чуждите езици, но казва – много дебела. Повтаряла й го всеки път, когато я видела, да се вземела в ръце и да отслабне. Обясних й, че тая работа с повтарянето, при това толкова често и не особено деликатно, може да им изиграе лоша шега – не един и два са случаите на момичета, залитнали към толкова често срещаните напоследък анорексия и булимия точно след подмятания от някого. Обикновено неукрепналото още тийнейджърско съзнание и психика се травмират от подхвърлена реплика от страничен и не толкова близък човек, какво остава, когато това се случва регулярно, не особено тактично, при това от възможно най-близкия ти роднина, който по правило трябва да те приема и харесва без забележки.

Да, наднорменото тегло е сериозен проблем и най-близките трябва да помислят как най-безопасно и безпроблемно да го решат. Но фиксацията върху проблема много често води до сериозни, животозастрашаващи понякога, психични отклонения – каквито са двете болести. Обясних на възрастната жена, не мисля, че ме разбра. Според мене тя смята, че това са някакви модерни лиготии.

Е, не са. И съм далеч от идеята да ограничавам невежеството на регионален принцип. Но като че ли наистина по по-малките населени места, по определени причини, особено възрастните хора по-трудно успяват да попият духа на новото време и проблемите му.

 

Хората жертви

jertviАко попитате психолозите, със сигурност ще ви отговорят, че повтарящото се човешко поведение, тип жертва, е  комплекс. Комплекс, който присъства почти във всеки човек – в различна степен, разбира се – и ни кара да забравим за личната отговорност и да живеем с поглед, фиксиран в другите хора. Ако ги попитате кога го придобиваме, както и за много други отклонения в човешкия характер и психика, те ще ви отговорят още с майчиното мляко. И действително детството има огромно значение за развитието на всеки от нас – родителските нагласи, приетите в семейството модели на поведение и взаимодействие със света и хората.

Обикновено родителите дават на своите наследници това, което е заложено в тях самите, собствения си опит, това, което са научили или си мислят, че са научили от живота. Е, по правило това се случва и с така наречената жертвена психология, при която хората отказват под какъвто и да е предлог да носят отговорност за своя живот, привикват да оправдават своите неуспехи и гафове с куп странни причини, винаги хвърлят вината върху обстоятелствата, клюки, магии и уроки, а често срещу тях (поне в главите им) тече и световен заговор. Единственото, което не правят, е да погледнат вътре в себе си, да се опитат да разберат с какво именно са повикали или предизвикали един или друг проблем в живота си. Постепенно състоянието на жертва дотолкова се сраства с носителя си, че се превръща във втората му кожа, в негова истинска същност. Да вини за всичките си беди и нещастия околните, става привично за него. Отговорът на въпроса, кой е виновен, винаги се намира някъде във външния свят – безмилостен и безпощаден към нещастната му личност. И не е в състояние да приеме, че средата му е отражение на личните му представи за света, очаквания, вярвания и нагласи.

 

Защитните механизми на човешката психика

На всеки човек е присъща необходимостта от самоуважение. И за да задоволява тази наша необходимост, психика ни си е създала механизми, с които да измести  от съзнанието ни неприятните и обезпокояващи преживявания, да ни накара да ги игнорираме. Обикновено психологическата защита действа пряко нашата воля, когато нещо заплашва душевното ни равновесие, психическата ни безопасност и разбирането ни за собствената ни личност. Какви са най-популярните защитни механизми на нашата психика и как действат те? Първият и най-рано открит от науката механизъм е така нареченото изместване. С негова помощ от съзнанието на човека се отстраняват травматични преживявания, обстоятелства или информация.  С изместването са свързани и много случаи на забравяне на неща, които могат да разколебаят представата ни за самите нас. Рационализацията е друг много надежден механизъм за защита на Аза. Какво представлява той? Когато след необмислени действия се стигне до неприятни последствия, човек винаги се стреми да оправдае своите постъпки. Прави го не умишлено, а подсъзнателно, за да може да съхрани самоуважението си на едно здравословно ниво. Третата защитна клапа на човешката психика е така наречената проекция. Тя обезпечава човека при запазването на една удовлетворяваща го представа за него самия, като приписва неприемливите му постъпки, идеи, желания и чувства на другите. Проектирайки собствените си негативи върху тях, той насочва и гнева от собствените си недостатъци в посока към другите. Това са трите най-значими защитни механизми на човешката психика, с които, разбира се, съвсем не се изчерпват автономните й защитни сили, защото психиката е като айсберг – малко се вижда, повечето е скрито.

Грубите хора

Предполагам, на всеки от вас ежедневно му се случва под една или друга форма да се среща и да контактува с груби хора. Наред с реалния живот, напоследък и интернет стана разсадник на персонажи, които са особено продуктивни в това да заливат другите със своя негативизъм – по повод и без повод. Така че срещата ни с грубостта и с нейните носители няма как да ни се размине, затова би било добре да сме подготвени емоционално и психологически за такива атаки, да знаем как да им отвърнем, с възможно най-малко раздразнение или обида. Преди всичко трябва да знаем основните характеристики и признаци на грубите хора и на грубото поведение. Тези хора обикновено са абсолютно убедени в това, че вие сте длъжен да обслужвате всичките им интереси и потребности; че могат да си позволяват да правят неподходящи и провокиращи коментари в неподходящо време; не уважават чуждото мнение и стандартните неписани права на другите; приемат всичко, което правите за тях, като задължение; никога не пропускат възможността откровено да покажат, че смятат събеседника си за идиот; демонстративно се обръщат към хората без уважение, такт, даже непочтително.

Как може да се подготвим психологически за срещата си с такива хора, за да реагираме нормално и спокойно, без да тревожим психиката си?  С директен разговор. Прост, откровен и вежлив разговор, но проведен уверено и със самочувствие, в който разговор просто и ясно да обясните на грубияна, че подобно поведение не ви харесва и ви е неприятно. Ако и това не помогне, просто го игнорирайте. Но не само външно, а го изключете от съзнанието си. Няма по-голямо наказание за грубия човек. Защото го лишавате от това, което подхранва дълбоко комплексираната му същност – възможността да прави впечатление.