Наскоро попаднах на едно интервю на българин, който е второ поколение имигрант в Германия. На пръв поглед темата няма да ви заинтригува, но ако ви кажа, че този човек живее в 8 квадрата и има около 300 на брой вещи? Истински минималист, нали?
Някои от темите в интервюто ме изненадаха, защото се оказа, че българинът е избрал този начин на живот не само заради разбирането си за света, но заради околната среда. Основната причина да иска да живее в жилище от 8 квадрата е, че това е оптималното пространство за извършване на основните му задължения, а пък и се отопля лесно и ефективосъобразно.
Тук, разбира се, е намесена и работата му, която го позволява. Българинът работи от вкъщи, тоест няма ограничение от коя точка на света ще го прави. Въпреки това той не избира охолни жилища, интересни дестинации, които на база получените приходи са нищожни като разходи. Според него именно големите жилища включват голяма площ за строеж, отпадъци и унищожаване на околната среда. А вие замисляли ли сте се на тази тема?
Оттук се зародиха и моите съждение, дали мога да се превърна в минималист? Колко площ ми трябва за пълноценен живот? Колко вещи са ми наистина необходими? Как моите действия повлияват на климата и околната среда? Не искам да звуча като природозащитник, но все пак темата е интересна.
Точно затова достигнах до извода, че през тази година ще заложа на минимализъма в начина си на живот. Няма да изпадам в крайности, но няма и да прекалявам. Ще се опитам да оптимизирам жилището си, средствата и способите за отопление, обличане и хранене. Не е много, но пък е отправна точка за нов живот през новата година. Вие бихте ли приели минимализъма?
Етикет: природа
Наследява ли се характерът?
Мнозина учени смятат, че характерът на родителите се предава по рождение и на техните деца. И в това има много резон предвид, че в едно семейство, в което има две или повече деца, възпитавани по един и същи начин, едното прилича повече на единия родител, а другото на другия.
Друга част от учените смятат, че всъщност това зависи именно от възпитанието. Защото при осиновените деца се наблюдават сходства в характерите на децата с някой от двамата родители.
На какво се дължи всъщност оформянето на характера? Едва ли аз бих могла да дам по-обосновано становище от изследователите в тази област, но моето лично мнение е, че то е комбинация от двете неща. На първо място хората предават на децата си по генетичен начин целият досегашен житейски опит, който са натрупали. Това ги прави по-адаптивни или не толкова, към външната и социална среда.
Друг основен фактор е самото възпитание и отношенията, които човек изгражда със своите деца. По този начин, чрез разказването на своите лични преживявания, детето може да си направи връзки и заключения, за начина, по който е добре да се държи в определени социални ситуации. Ето защо осиновените деца приличат толкова много на осиновителите си. Защото самите родители дълго време са желали да бъдат родители, имали са щастието и възможността да осиновят дете, като по този начин са се постарали да имат особено силна връзка с него и да го научат на всичко онова, което искат да му предадат като знания и умения. Така детето формира представата си за света, който ни заобикаля и разбира как е правилно да съществува в него, на базата на изградените от родителите му ценности.
А умения като – музикалност, артистичност и прочие, все пак са си силно заложени в гените на даден човек и при правилните напътствия може да бъде развито. Ето защо в семейства на художници, децата започват да рисуват от малки и то много добре. В семейства на музиканти, децата са с природно надарено чувство за ритъм и прочие. Неща, които не се възпитават, а се налага да се родим с тях.
Къде да прекараме лятната си ваканция?
Август месец дойде и ежегодната лятна почивка чука на вратите ни. Може би с огромно нетърпение чакате да дойде моментът, в който да излезете в заслужения си отпуск и да отпътувате за място, където ще се насладите на заслужена почивка и прекрасни слънчеви дни. И ето тук започват моите разсъждения, които по особено странни, за някои хора, пътища, ще обвържа с характера на хората.
И така, по мои наблюдения много зависи какъв характер имаш, за избора на място, където ще почиваш. Правя уговорката, че нещата, които ще прочетете не претендират да са потвърдена теория, а изразяват само и единствено моите разсъждения по темата.
Планината е предпочитана дестинация за тези, които не обичат жегите, които предпочитат да прекарват почивката си сред природата в умерено физически активности. И с нетърпение чакат да отидат в онази прекрасна местност, далеч от цялото градско напрежение, да поемат с целите си дробове свежия планински въздух.
Тези, които обичат да се излежават и разходките сред природата са обвързани с досаден контакт с всякакви видове насекоми, мястото е морето. На тях им дай да се излежават на слънце и по възможност въобще да не стават от мястото, което са заели.
За най-големите авантюристи годишната ваканция е свързана с посещение на някоя нова страна или град извън пределите на България, където дните ще са запълнени с опознаване на непознатата култура, изкуство, традиции и прочие. Това не е почивка е динамично обикаляне от място на място, опитване на разнообразна и непозната кухня и попиване на всичко, което ви видят очите.
Е… Кажете ми какъв е характерът ви, за да ви кажа къде да отидете да прекарате лятната си ваканция 😉