Ръкостискането и характера

Невербалната комуникация може да ни каже много за характера на хората около нас. Аз обаче сега ще се спра на ръкостискането и информацията, която то може да ни донесе за човека отсреща. Не за друго, а защото, когато се запознавате с някого, почти винаги се ръкостискате и този жест може да ви каже много за човека отсреща.

Ръкостискането тип „умряла риба“ създава много лошо впечатление. При него ръката е отпусната и безжизнена. Показва слаб характер и незаинтересованост от човека отсреща. На мен ми изглежда все едни отбиваме номера при това запознанство.

Ръкостискането тип „менгеме“ е обрHandshakeатното на гореописаното. То е силно и може дори да причини болка на човека, на когото се прилага. Този тип ръкостискане се използва предимно от мъже, защото те по природа са по-силни. Може и да е неосъзнато, но аз винаги го тълкувам като желание за превъзходство у човека, който го прилага.

Ако някой се запознава с вас и захлупи ръката ви под неговата, това е сигурен знак за желание за лидерство. Внимавайте с такива хора. Може да се случи и ако ви предложат ръка, но с дланта нагоре, така че вашата да остане отдолу. Съответно и вие можете да го направите, но замислете се какво може да си помисли човекът отсреща за вас и действията ви. Какви ще са последиците?

Ръкостискането с две ръце е приятелски жест. Прилага се към по-близки хора, защото при него има повече физическо контакт. Можем да поставим свободната си ръка върху рамото на човека срещу нас или да захлупим неговата ръка с двете наши. Такова действие е известно още като политическо ръкостискане.

Във всеки случай е добре да внимаваме какви първи сигнали поддаваме, когато правим ново запознанство. Първото впечатление е важно, а ръкостискането е важно за първото впечатление.

 

За книгите и хората

Първото впечатление е нещо важно. Много важно. Лесно и бързо създаваме положително или отрицателно такова, а то после може да има дългосрочни ефекти, които да не успеем да преодолеем със седмици, месеци… години.
Създаваме си представа за хора, които не познаваме лично, не сме говорили очи в очи с тях и може по никакъв начина да не са свързани пряко с нас. Извън традиционните начини, по които градим мнението си за хората, има обаче още един – на база това какво четат.

Често виждаме във влака, рейса, метрото, самолета, чакалнята, на опашка някъде и т.н. различни хора да четат. И нали знаете, любопитството е голяма работа. Всеки път се навеждаме да видим корицата на книгата, която прелиства непознатия ни съсед.

London UndergroundИ изведнъж някоя от следните мисли минава през главата ни:
–    О, блудкава история, защо въобще я чете, не си струва. Наистина ли ти харесва, що за човек си?
–    Поредното фентъзи… никнат като гъби и не разбирам защо се четат толкова много. Явно това е поредния индивид, който иска да избяга от реалността.
–    Хм, това изглежда като сериозна книга, този човек сигурно е доста умен…
–    Каква е тази книга, не я знам, не е известна. Дали си струва вниманието, а ти защо се занимаваш с нея?
–    О, руски автор. Какво, защо, вече не сме във времето на соца, можеш да четеш и други неща.
–    Какъв е този еротичен роман, защо го четеш, да не би да…

Има още много и много примери, но сигурно сте схванали идеята. Така че, да. Склонни сме да си градим мнение за хората на база това какво четат. Има обаче начини да се предпазите от този ефект. Скривайте кориците, като ги подвързвате, слагате в калъф или правите нещо друго. Електронните книги също са добър похват. Все пак те въобще нямат корица.