Случвало ли ви се е да видите някого по улицата и да ви се струва страшно познат, обаче да не знаете откъде? Има много лица и физиономии, които ни влизат в съзнанието, дори и да сме видели човека само за няколко секунди, докато сте се разминали по улицата. След време може да се сетите, а може и не. Ако отговорът е да – то вие може би сте готови за разпознавачи.
Какво всъщност представляват разпознавачите? Това са хора, които могат да видят дадено лице за няколко секунди и да го запаметят. Освен че по този начин тренират добре паметта си, те развиват и важно качество, което е полезно на… полицията. Всъщност всеки детектив към дадено управление минава през такъв текст. Но в последните години бройките на заинтересовани в сверата хора намаляват и затова има търсене.
Разпознавачите привличат вниманието и на университета „Гринуич“ в Англия, за да се достигне до по-дълбоко ниво на изучаване на мозъка. Чрез проучване на подобни хора ще може да се разбере как може да се превърнеш в разпознавач, защото до момента това се води като вродено качеств. Дали обаче чрез извършване на определени действия, ще може да се стимулира развитието му? Нека учените да кажат.
А вие може ли да кажете, че разпознавате хората и че ги помните? Ако се чудите дали имате качества на разпонзавачи, то може да направите един тест. Той е специално разработен от преподавателите в „Гринуич“. В случай, че сте се справили отлично, може да се включите в тяхната програма и да научите нещо ново за себе си. А заедно с това и да помогнете на човечество в разкриването на още една мистерия.
Оставям ви и линка с теста тук.
Етикет: памет
Понякога помним ненужни неща
Човешкият мозък е много странно нещо. Той е може би най-неразгаданата част от човешкото тяло, в чийто дълбини, колкото по-надълбоко се спускат учените, толкова повече интересни неща откриват.
Според мен мозъкът на всеки един от нас е изключително сложно устроен и същевременно е склонен към неволно поддаване на външни влияния и фактори. Впечатляващо е и колко са различни функциите, които упражняват двете му полукълба. Нали знаете разпространената теза, че лявото отговаря за аналитичността, последователността, обективното и рационално мислене, докато дясното е по-креативното, влияе се от интуицията и мисли с метафори и символи. Склонна съм да вярвам в тази теория, но ми се иска някой ден да разбера и как точно „работи“ нашата памет. Забелязали ли сте как, когато учим нещо ново, се опитваме да накараме мозъка си да запомни това или онова, но често се оказва, че мисията ни е обречена. Аз например никога не можех да се справя със запаметяването на каквито и да е формули в училище. С лекота пишех литературните си анализи и съчинения, но физиката и математиката определено не ми споряха толкова успешно. Срам ме е да го призная, но често си пишех по някоя и друга формула на чина или на листче, за да мога да си помагам на изпитите. Просто мозъкът ми отказваше да ги запомни правилно, колкото и да се стараех.
Същевременно има моменти, в които се изумявам колко маловажни данни са попаднали в дълготрайната ми памет. Онзи ден например, докато вечерях, си пуснах телевизора, което за мен не е нещо необичайно. Оказа се, че повтарят епизод на едно реалити, което гледам от време на време, но определено не мога да кажа, че следя редовно. Дори не го гледам толкова съсредоточено, а просто ми е приятно нещо да шуми. Точно тази вечер се оказа, че повтарят епизод, който съм гледала. С лекота успях да си спомня какво точно ще стане до незначителни подробности и дори да цитирам реплики на някои от участниците. Останах изумена от себе си! Как е възможно един час да се взирам в Менделеевата таблица и да не запомня поредния номер на поне три елемента, а същевременно съзнанието ми да пази тонове ненужни данни.
Ако можех да контролирам паметта си и данните, които да пазя в съзнанието си, определено бих направила няколко промени. А вие?