Ако не сте гледали забавния американски сериал “Всички обичат Реймънд”, то поне сте чували името му, щото то се превърна в нещо като метафора. Има хора, на които им се иска да живеят в такъв сериал, само че, да си го кажем честно, в живота няма вариант всички да те обичат и харесват. И се чувстват болезнено некомфортно, когато някой даде най-дребен знак или пък явен сигнал, че не харесва поведение, характер или външност. Обикновено хората бъркат такъв тип поведение със силно его, придружено от свръхсамочувствие. Истината обаче е, че хората, които твърде много държат да се харесат, хората, които болезнено приемат всеки намек за нехаресване, хората, които не търпят критика, защото не могат да я понесат, просто имат болезнено ниско самочувствие. Защото самочувствието, реалното самочувствие не е това, което показваш, то е това, което усещаш за себе си. Обикновено хората, които страшно много държат другите да ги харесат, имат сериозни вътрешни колебания относно възможностите и качествата си. Те са неуверени и понеже не могат да намерят подкрепа и увереност от себе си, я очакват от хората около себе си. Това е изключително важно за тях, понеже не могат сами да се остойностят, очакват това от другите. Добрите новини са две – първата е, че върху самочувствието може да се работи – вече има много специализирана литература на тази тема и психологически практики, които могат да доведат до добри резултати, и втората е, че с напредването на възрастта, част от суетата изчезва, себеуважението обикновено расте, и не е чак толкова необходимо да се оглеждаш в реакциите на другите, за да видиш кой си и къде си.
