Херкулесовите стълбове: Мит, География и История

Херкулесовите стълбове, известни още като Columnae Herculis в античността, представляват височините от европейската и африканската страна на входа на Гибралтарския пролив. Те са асоциирани с митологията на героя Херкулес, който, според преданието, е поставил там колони (или скални натрупвания) като знаци, обозначаващи най-далечната точка, известна на гърците в западна посока. Тези стълбове са служили като символична граница, отвъд която се намират владенията на полиса Тартес, победен от Картаген​​.

Идентифицирането на Херкулесовите стълбове като конкретни скали е несигурно. Смята се, че северният стълб е Гибралтарската скала, разположена в Гибралтар, владение на Великобритания, докато южният стълб може да бъде или възвишението на планината Джебел-Муса в Мароко или планината Абила край Сеута, владение на Испания.

В допълнение, Херкулесовите стълбове са описвани в митовете като геоложко дело на самия Херкулес, който се смята за отговорен за формирането на връзката между Средиземно море и Атлантическия океан, като в някои легенди той пробива дупка в затворен залив или стеснява протока. Финикийците пък познавали района около Гибралтар като Стълбовете на Мелкарт и вярвали, че колоните са част от храма му в Кадис.

В исторически контекст, Херкулесовите стълбове са имали важно символично значение. Те представляват не само географска граница, но и културна бариера, която отделя известния древен свят от неизследваните територии. С течение на времето, областта около стълбовете става важен търговски и морски път, особено за финикийците и други древни цивилизации, които използвали морските пътища за търговия и културен обмен.

Тези интерпретации подчертават важността на митологията и културните вярвания в разбирането на древния свят.

Днес, Херкулесовите стълбове продължават да бъдат обект на интерес за историци, археолози и любители на митологията. Тяхната история предлага уникален поглед към взаимодействието между мит и реалност, както и влиянието на географията върху културното и историческото развитие на древните цивилизации.

8 планети, 8 римски божества

Първо, всеки съвременен човек знае, че в Слънчевата система имаме 8 (до скоро 9) планети, чиито имена (дали?) принадлежат на богове от древноримския пантеон. Второ, известно е, че древногръцката и римската митология неизменно си приличат, но имената но божествата им се различават. Днес ще обединя тези две теми и ще ви разкажа по нещо за бога, чието име носят планетите в нашата система.

512275631Меркурий е римският еквивалент на бог Хермес. Той е пратеникът на боговете, известен със своите крилати сандали. Покровител е на бегачите, търговците и крадците. Интересно е, че още древните гърци са наблюдавали Меркурий от Земята. Считали са обаче, че при изгрев той е една планета, която кръстили Аполон, а при залез е втора планета, която кръстили Хермес. Питагор е първият, който развенчал това твърдение.

Венера е богинята на любовта и красотата в Древен Рим. Нейният древногръцки еквивалент е Афродита. Описвана е като най-красивата и често суетна жена. Омъжена е за бога-ковач Вулкан (или Хефест), но често му изневерявала и особено с Марс (Арес).

Марс между другото е бога на войната. Четвъртата по отдалеченост от Слънцето планета вероятно е кръстена на него поради червения си цвят. Тя има два естествени спътника, които носят имената на двама от синовете на Арес и Афродита. Става дума за Фобос, бог на страха, и Деймос, бога на ужаса.

Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система и затова е кръстена на най-велия бог в римския пантеон. Негов еквивалент е гръмовержеца Зевс. Планетата има 63 естествени спътника, сред които най-известни са 4. Ганимед е най-големият сред тях и носи името на най-красивия между смъртните, син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Калисто е втория по големина спътник на Юпитер, кръстен на едно от любовниците на Зевс. Такива били и другите две, Европа и Йо.

Сатурн е единствената планета, чието име в древногръцката митология съответства на титан, а не на бог. Става дума за Кронос, бащата на Зевс, Посейдон, Хадес, Хера, Деметра, Хестия (и вероятно Афродита). Планетата Сатурн е тази с най-много спътници в Слънчевата система – 60 известни до момента, най-голям сред които е Титан.

Уран е бог на Небето, мъж на богинята на земята, Гея. Той е върховно божество, роден е от самия Хаос и е над всички останало. Има 27 спътника, най-известни сред които са Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон.

Нептун е римският еквивалент на бога на моретата Посейдон. Има 14 естествени спътника, най-голям сред които е Тритон.

Плутон, въпреки че вече не е планета, заслужава да я споменем, защото носи името на третия брат на Юпитер и Нептун. Става дума за бога на подземните царства, древногръцкия Хадес. Естествените му спътници са Харон и Стикс (на името на лодкаря и реката в подземния свят), Никта (богинята на нощта), Хидра и Цербер (като митичните  чудовища).

Защо е лошо да си умен нарцис?

narcisПродължавам да списвам блог с проблеми, свързани с личността, няма преориентация към цветарството. Ще говорим за гръцка митология и свързан с нея термин за тип личност. Нарцис е герой от гръцката митология, израснал красив и личен младеж и всички девойки се влюбвали в него, той обаче не обръщал внимание на никоя от тях. В него обаче се влюбила и нимфата Ехо – Нарцис отблъснал и нея. Но с нимфите шега не бива, както и с отхвърлените жени, митологията разказва, че те успели да накарат богинята на правосъдието да го накаже и да се влюби в собствения си образ. Така един ден на връщане от лов, той се спрял до едно езеро, видял в него собствения си образ и толкова много го харесал, че се влюбил в него. Навел се да целуне образа си, паднал в езерото и се удавил. Това е митологията, оттам идва и нарицателното нарцис, тип човешки характер – човек, който толкова много се харесва, че всичко друго няма значение. И към темата защо е лошо да си умен нарцис. Ами защото нарцисизмът пропилява ума. Човек толкова много се харесва, че винаги подценява другите, а няма нищо по-лошо от това да подцениш противник или просто да подцениш някого. Изненадите, при това не особено приятни, винаги са налице. Затова е лошо да си умен нарцис. По-добрият вариант е да си глупав нарцис. Поне не губиш нищо, не пропиляваш акъл от его, защото просто няма какво да пропиляваш. Пък на всичкото отгоре и се харесваш.