Четирите аспекта на темперамента ни според Майерс-Бригс

Предишната ми публикация беше за 16-те типа характери според типологията на Майерс-Бригс. Реших да разширя малко темата с кратко обяснение на 4-те оси, които определят темперамента ни по тази система.

Както споменах, четирите двойки аспекти, към които приспадаме, са екстраверсия – интроверсия, сетивност – интуиция, мислене – чувстване, съждение – възприятие. Но какво точно означават?

Екстраверсия – интроверсия

В днешно време е почти излишно да се обясняват разликите между екстраверт и интроверт – темата е доста нашумяла в интернет пространството открай време. Въпреки това ще опиша накратко основните черти, които различават единия от другия тип фокус.

Екстравертите насочват фокуса си навън, към околния свят. Общуването ги енергизира. Възможно е да са по-приказливи от интровертите. Мислят в движение, работят по-добре в забързана среда, имат нужда да обсъждат идеите си с други хора, за да задвижат мисълта си максимално. Някои от тях харесват да са в центъра на вниманието.

Интровертите от своя страна насочват фокуса си навътре. За тях общуването, колкото и да е приятно, е изтощаващо. Възможно е да са по-сдържани като поведение. Държат на личното си пространство. Предпочитат по-забавено темпо, за да имат време да обмислят всичко. Мислят самостоятелно, като споделят идеите си във вече оформен вид. Не харесват да привличат внимание, като предпочитат да наблюдават острани.

Естествено, гореописаните черти представят двете крайности на спектъра. В средата на тази скала се намират амбивертите – тези, които не са нито прекалено екстровертни, нито прекалено интровертни. Повечето хора са амбиверти, като обикновено клонят малко или много в една от двете посоки. Затова тестът на Майерс-Бригс ви дава не просто резултат – екстроверт или интроверт – но и до каква степен спадате към съответния тип в проценти.

Сетивност – интуиция

Тази скала обяснява как предпочитаме да приемаме нова информация.

Сетивните са фокусирани върху реалността – как са нещата в действителност. Те са фокусирани върху фактите и видимите детайли от ситуацията. Предпочитат идеи, които имат практическо приложение. Описват нещата точно и буквално.

Интуитивните на първо място си представят възможностите – как биха могли да протекат нещата. Те виждат по-скоро как отделните елементи изграждат общата картина, отколкото отделните детайли. Харесват идеи и концепции заради самите идеи и концепции, дори и да не се изискват от практическа ситуация. Описват нещата с поетични, небуквални изрази.

Мислене – чувстване

Мислещите обикновено са уравновесени и разумни личности. Това са хора, които взимат решения на базата на логиката. Силно ценят справедливостта. Харесват да намират недостатъци в аргументи и тези.

Чувстващите базират решенията си върху личните си ценности. При тях важен фокус е ефекта на действията им върху околните. За тях е важна хармонията. Обичат хората около тях да са доволни и често подчертават доброто у хората, с които общуват.

Съждение – възприятие

Отсъждащите харесват всеки случай да е решен и затворен. Те уважават правилата и крайните срокове и очакват същото от околните. Работят най-добре, когато имат подробни инструкции стъпка-по-стъпка. Планират всичко предварително и държат да разполагат с цялата информация преди да се впуснат в нова дейност.

Възприемащите предпочитат въпросите да се разрешават с отворен край. За тях правилата и крайните срокове са гъвкави. Те са спонтанни личности, които обичат новостите, изненадите и обичат по-скоро да импровизират, отколкото да планират.

Това беше накратко скалата на Майерс-Бригс, по която се определят към кой от 16-те типа спада даден характер. Естествено, тези категории са широки – хората са прекалено сложни, за да влизат идеално в една от само 16 рамки. Въпреки това смятам, че е интересно да знам приблизително към кой тип хора се причислявам, а за подробностите – тях ще ги анализирам сама.

Научихте ли към кой от 16-те типа приспадате? А полезна ли ви беше информацията?

Можем ли да променим характера си?

Много хора с годините сами осъзнават недостатъците на своя характер и често си задават въпроса възможно ли е да го променят или поне да нанесат определени положителни корекции в него. Няма невъзможни неща, разбира се. Но промените в характера не са проста работа – поне не при всички. Най-малкото, защото никой през годините не ни е учил как да работим върху себе си, върху недостатъците си и затова обикновено резултатите не са забележителни. Това кара и много хора, а и много специалисти да си мислят, че на практика промените в характера са невъзможни. Като начало – характерът като типичен за човека начин на мислене, поведение, реакции не е константна величина, на практика той се променя в продължение на целия живот, не в основи, разбира се. Детската непосредственост по-късно се сменя от тийнейджърската поривност, на по-зрял етап от живота – пък със спокойна разсъдливост. На второ място голямо значение има и конкретната жизнена ситуация, в която се намира човек – няма спор, че всеки меланхолик при вида на мощна вълна от цунами ще побегне с бодростта на холерик. На работа човек може да бъде с един характер, вкъщи – с друг. Но да дадем отговор по същество. Може ли човек да промени характера си? Ами като се има предвид това, което казах по-горе, че човек в различни ситуации може да реагира поразличному, значи промяната не е мисия невъзможна и характерът не е застинала система. С определени лични усилия и компетентна помощ от специалист, ако това се налага, всеки би могъл да промени характера си към по добро. В този смисъл дежурното оправдание “Ами какво да направя, такъв ми е характерът”, не тежи.