Почти в клише се превърна от прекомерна и често не особено оправдана и уместна употреба този израз. Има различни тълкувания и определение на това, що е лична и неприкосновена житейска територия, в която другите нямат право да навлизат. Аз обаче няма да се опитвам да обхвана разнообразието им, а по-скоро ще погледна проблема от един неочакван ъгъл – и във връзка с лични житейски ситуации, и провокирана от новия сезон на ВИП Брадър, който съвсем очевидно ще захранва дълго време с теми блога ми. Като ноев ковчег за типажи ще се окаже. 🙂 🙂 🙂
Започвам с личната история. Преди година-две, провокирана от неадекватното и нагло поведение на половинката на мой близък приятел към него самия, си позволих да изразя определена позиция по случката и да му заостря вниманието към някои доста неприятни поведенчески тенденции, които се засилваха с времето. Подскочи той, като ужилен от оса, с обвинението, че му навлизам в личното пространство. Дръпнах се на мига и в пряк, и преносен смисъл. Извиних се и като оправдание само му припомних, че самият той ми е отварял широко вратите на тази територия, споделяйки и искайки ми съвети за неща от доста интимно естество, което и ме заблуди, че тази намеса е позволена.
Случката от виповете – и Ваня Червенкова, и Мира Радева, и Станка Златева си размениха подобни взаимни обвинения за прекрачена граница. Само че питам аз: За каква защитена територия може да имаш претенции, когато срещу заплащане си изложил на показ не само собствения си живот, но и този на цялото си семейство.
Та по повод и на първите, и на вторите обвинения – ако си оставил широко отворена една порта, винаги ще има такива, които ще възприемат това като покана за влизане. И ако го направят, не мисля, че е справедливо да ги виниш за това.
