Стереотипи, предразсъдъци, първи впечатления, втълпени мнения, внушения… Както искате го наричайте, но за мен всички тези неща се изчерпват с етикета „типично мъжко“ и „типично женско“. В която и сфера на живота да погледнем, винаги може да открием следите на тези определения.
Светът на информационните технологии, на инженерството, физиката, математиката, мениджмънта… когато става дума за всявани авторитет и страх… когато е необходима физическа сила – тогава е необходима мъжка ръка. Дали е така наистина? Нима никоя жена не може да бъде добър мениджър? Разбира се, че може и имаме такива примери. Нима няма жени откривателки, инженери или програмисти. Има, макар и да са по-малко.
А кое е типично женското ли? Ами, по-малко сфери като чели са определяни като такива. В света на модата имаме не един и двама известни дизайнери от мъжки пол. Най-добрите готвачи на света също са мъже. Жените като че ли „окупираха“ по-ниско квалифицирани сфери като шивашката и административната.
Не съм сигурна дали това вечно съревнование между половете е по-скоро полезно или вредно. Днешната жена иска да има всичко и има повече възможности да го постигне в сравнение от предшественичките й. Днешната жена се бори да е наравно с мъжете и виждаме, че успява в конкретни ситуации.
Мечтая си за деня, в който ще можем да кажем, че вече не съществуват етикети като „типично мъжко“ и „типично женско“. Не знам обаче дали такъв ден ще настъпи скоро.
