Синдрома на Аспергер или малкия професор какво да правим?

Синдромът на Аспергер е разстройство от аутистичния спектър, което обикновено се характеризира със затруднения в социалната комуникация и взаимодействие, както и с ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. Хората с този синдром често имат нормален или по-висок от средния интелект, затова се наричат малки професори, но могат да имат трудности със социалните навици.

Ето някои подходи, които могат да помогнат на хората със синдром на Аспергер:

Обучение на социални умения: Това може да включва трениране на основни социални умения, като запазване на контакт с очите, поддържане на разговор и разбиране на невербални сигнали.
Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): Тази терапия може да помогне на индивидите да се справят с анксиозност, депресия или други свързани състояния.
Ерготерапия или физиотерапия: Тези терапии могат да помогнат на индивидите да подобрят своите физически умения, като координацията и неравновесието, които често са предизвикателство за хората с аутизъм.
Специализирано образование и подкрепа: Училищата и учителите могат да предоставят подкрепа и модификации на учебната среда, за да помогнат на учениците с аутизъм да успеят.
Медикаменти: В някои случаи, лекарите могат да препоръчат медикаменти за справяне с конкретни симптоми или условия, свързани с аутизма, като анксиозност или депресия.
Подкрепа за семейството: Емоционалната подкрепа и обучението за семействата на индивидите с аутизъм могат да бъдат много важни, тъй като семейството играе ключова роля в подкрепата на тяхното развитие.

Важно е да помните, че няма „единствено правилно“ лечение за синдрома на Аспергер. Какво ще работи най-добре, зависи от индивидуалните нужди на човека. Обсъждането на опциите за лечение с лекар или терапевт може да помогне да се определи най-подходящият план за лечение.

Образованието

Методът Монтесори е вид научно образование, в основата на което лежи познанието за детското развитие. Този метод се базира на познатите закони за развитието на тялото и ума на децата.

Прогресът на науката е невероятно бърз. Човешкият ум е разкрил многобройните тайни на външния свят. Безбройните открития и изобретения са забележителни. Природата и законите, управляващи физическия свят , са изследвани в детайли. Същото внимание се отделя на човешкия ум, интелект и личност, които са виновни за всички тези постижения.

Научният подход, който характеризира нашето време, системното проучване на факти, установяването на принципи и тяхното използване – всички тези процедури, които се прилагат успешно, за да се разбере материалният свят, трябва да се използват целенасочено за улеснение на човешкия живот, разбиран като ум, интелект и личност.

Следователно образованието подпомага и защитава живота според собствените си правила за развитие. За да бъде образованието успешно, то трябва да познава тайните на живота, за да може да служи на човека по-добре и да развие потенциала му по правилния начин. Ако приемем, че образованието е в помощ на живота, то от това неизбежно произтичат две заключения. Първото е, че образованието трябва да започне с началото на самия живот. Второто заключение е, че образованието не може да продължава да се разбира само като обучение – термин, който се приема за негов синоним и до ден днешен.

Когато характерът е повече от очарователен

Всеки има особености на характера си, които знае, че не могат да се понесат от всеки човек. Ето защо сме изключително благодарни, когато в обкръжението има хора, с които споделяме един и същи житейски път от дълги години и те са останали наши приятели, независимо от хилядите трески, които имаме за дялане.

И въпреки това се срещат от време на време хора, които наистина впечатляват с характерите си. Ето например скоро преди години се запознах с една дама, за която мисля, че мога да говоря с години, но това, което най много ме впечатлява в нея е биволското й спокойствие. И може би не толкова спокойствие, колкото уравновесеност. Този аристократизъм и непоклатимост, направо опияняват.

Тази дама, никога не съм я виждала да се ядоса, да повиши тон или въобще да се изнерви на някого. Хората са си позволявали да се държат изключително грубо с нея в първите моменти, но само с две думи, тя успява да ги респектира, да се обоснове и да ги убеди в правотата си.

Всичко това може да се дължи на характера и възпитанието, но и в голяма степен е следствие на високия интелект.

Бележкар, зубър или просто умен и начетен

dc9KX9RziБележкар, зубър и интелигентен са определения, които често се нарочват за даден човек. Макар на пръв поглед да си приличат между тях има тънки разлики, които си струва да отбележим. Знаете ли какви са те? Може би да, а може и да имате някои съмнения. Затова позволете ми да изложа моето виждане по темата…

Бележкарите са най-опасният вид. Те може да са умни и интелигентни хора, но се вълнуват най-много от оценките, които поучават. Готови са на големи компромиси за по-висока оценка. Подмазват се, понякога мамят. Дори да са научили едно единствено нещо, държат да покажат, че го знаят и желаят да се изявят. Не поради друга причина, а защото самоизтъкването ги поставя в светлината на прожекторите и следователно биват запомняни. Така изграждат положителен имиджи за себе си или поне се опитват.

Зубърите са малко странни хора. Те могат да се окажат както нахални, така и скромни. Не е нужно да се самоизтъкват или да претендират по всевъзможен начин за високи оценки. За зубърите типичното е, че учат, но също така запомнят по-скоро наизуст. Разбира се, никой не може да съхранява една информация завинаги и тя да е вечно прясна. Някои неща просто се забравят след определено време. Но не и непосредствено щом преминеш към следващата си задача, нали? Зубърите понякога изглеждат по-задръстени и не че не искат да са знаещи и можещи, но не винаги им се отдава достатъчно.

И така стигаме до онези подбрани хора, които хем не се пъхат нахално между шамарите, хем не се нуждаят от самоизтъкване, за да си проличи, че знаят. Те са природно интелигентни, умни, разбират материята от първия път, не се нуждаят от допълнителни разисквания, запомнят по-дългосрочно и умеят да разсъждават. Изграждат устойчиви информационни връзки в своите съзнания. Характеризират се с бърза мисъл, начетеност и умение за разсъждение. Лесно се познават, защото не парадират с интелект, а той си личи от разстояние. Достойно за уважение е да попаднеш в тази категория.