Тиксото не е стратегия

В нашите среди често се възприема „справянето по всякакъв начин“ като признак на гениална адаптивност. Гледам как фирми и екипи празнуват умението да запушат теча с тиксо и да се надяват, че няма да избие отново. Наричат го гъвкавост, но в действителност това е евтин трик, който прикрива некомпетентност под блясъка на предприемаческия дух.

Наскоро бях свидетел на една такава история в логистична фирма в София. Складът беше в пълен хаос – миризма на изгорял дизел, разхвърляни палети и гневни шофьори, които чакаха на опашка. Вместо да инвестират в софтуер за проследяване на натоварването и автоматизирана инвентаризация, ръководството реши, че ще се справят с Excel и малко повече старание. Спестиха няколко хиляди евро. След три месеца грешките в документите и пропуснатите срокове доведоха до разходи, които покриха тройно цената на професионално решение. Това не е икономия, а финансово самоубийство, извършено с усмивка.

В чужбина подходът е друг. Там не се опитват да измислят „по-умни“ решения от процеса. Те изграждат рамка, която е скъпа в началото, но предвидима. Рискът за тях не е в цената на инструментите, а в цената на прекъсването. Когато разчиташ на система, купуваш спокойствие и предвидимост, а не просто софтуер или машина.

Има нещо почти пристрастяващо в това да си „героят“, който гаси пожар, който сам си предизвикал. Това е психологическа капанка – чувстваш се важен, когато решаваш критичен проблем в последния момент, но реално само отлагаш разходите и трупаш стрес и репутационни щети. Когато цениш времето си повече от мнението на околните, разбираш, че най-скъпият ресурс не е капиталът, а липсата на структура.

Ако разчитате само на импровизация, няма да изградите нищо, което да устои на повече от една криза.

Изкуството да импровизираш

Да я владееш е безценно умение. Буквално може да те изведе от всяка неудобна ситуация, да ти подсигури успех и висока оценка на извършената работа. Може да ти помогне да „избуташ“ даден изпит или задача, за които дори не си си направил труда да се подготвиш.  Ще те спаси, когато е напечено. Ще ти отвори нова врата, когато всички други са затворени…

urlКоя е тя ли? Импровизацията! В моето съзнание да владееш изкуството на импровизацията е неизменно свързано с постоянното усъвършенстване и жънене на успехи. Мога да ви убедя в правотата си, ако случайно се съмняване. Представете си следната ситуация… Някъде живее студент. Той е от онези дейните, които се занимават с много неща едновременно. Посещава лекции, ходи на работа и излиза с приятели. Съответно ресурсът му „време“ е значително по-ограничен, а за една от дисциплините в университета трябва да напише курсова работа. Само че темата не му е интересна и професорът малко му лази по нервите. Вместо студентът да си трови живота седмици наред, решава да импровизира! Взема си някоя по-стара курсова работа или заема такава от приятел, която е писана при друг преподавател… и я преправя – майсторски, обстойно и чрез изкуството на импровизация. Спестява си време, нерви и усилия!

Това е само примерна ситуация. Импровизацията може да ви помогне във всяко едно отношение. Тя е показател за креативност, бърза мисъл, начетеност, умение за правилно реагиране в напечени ситуации и какво ли още не. Благодарение на нея лесно можете да превъзмогнете сценична треска или страх/притеснение от говорене пред много хора.

Шефът ви пита къде е онази фактура? Кажете, че снощи сте работили от вкъщи и сте я забравили на бюрото си там, след което потърсете къде се е дянала наистина. Поканени сте на семейна вечеря, на която не желаете да присъствате? Дали пък случайно точно на този ден не ви предстои бизнес среща или имате друга спешна работа? Налага ви се да се измъкнете от офиса? Не е толкова трудно, просто ставате и излизате – ако никой не ви поиска обяснение, не го давайте. Или най-страшното: имате презентация? Съветът ми е да запомните няколко цифри и факти, около които да се въртите, докато времето ви изтече. А ако ви изпитват в училище или университета? Дори да не знаете точния отговор на зададения въпрос, със сигурност имате поне бегла представа за нещо друго по темата – увъртайте около него. Най-важното е да не спирате да говорите, защото тишината подтиква към въпроси и създава дискомфорт.

В интерес на истината импровизацията никак не е лесна. Затова тя е истинско изкуство. Изисква опит, тренировки, богата обща култура, старание и самоувереност. Овладеете ли я веднъж обаче, ще ви е от полза цял живот.