Момичето, което не яде крем карамел

Да, тя съществува. Познавам я! Не яде никакви видове кремове, било то крем карамел, крем брюле, пудинги, нишестета и подобни деликатеси. От домашните торти й се услажда само тази на майка й, защото кремът в нея се приготвя единствено от разбъркани яйце, масло, пудра захар и какао. Това момиче не харесва сметана, а да я накараш да пие прясно плодово мляко или плодов шейк е меко казано невъзможно.

cream-caramelЗвучи странно, нали? Не просто звучи, а е странно наистина. Кажи пред нея думата „крем“ и ще видиш как лицето й мигновенно се намусва в показно нежелание дори да слуша за тази храна. Отидете с нея на сладкарница и ви гарантирам, че ще си поръча натурален сок с торта гараш или мелба без сметана. Същото това момиче същевременно обожава всякакви сладки неща под формата на шоколади и сладолед. А като казах шоколад, споменах ли, че тя не обича и шоколадови бонбони с пълнеж? Май не, но вече знаете.

Познавам само още един човек, който е като нея – баща й. Вкусовите им предпочитания са толкова идентични, че на моменти е плашещо. Никой никога не е учил приятелката ми да яде това или онова. Изглежда, че при нея е просто генетично наследство. Колко странно! Винаги съм мислела, че можеш да наследиш визията или част от характера на родителите си. Дори съм ставала свидетел на еднотипни маниери при баща и син, но вкус към храната! Това вече ме изненада и разтърси из основи.

Но в крайна сметка затова сме хора – за да сме различни, а в определени моменти да си приличаме 😉

Дали сме това, което ядем?

Казват, че по това, с което се храним се разбира какви сме по характер. Бих могла и да се съглася и да споря по темата.

indexПърво, може би наистина има нещо подобно. Действително, признавам, че сред приятелите ми най-капризни са тези, които ядат най-много сладко. Имам двама познати вегетарианци – те и двамата са доста тихи, скромни, дори нерешителни, някак малко обидчиви, крайно чувствителни  и доверчиви. Много месоядните ми познати са буйни натури, които направо си плачат за сървайвър. Умерените са сякаш тези, които имат най-високо самочувствие и най-голяма амбиция за развитие.

НО… (любимата ми дума) имам и приятели, които въпреки, че са вегетарианци са толкова находчиви и нахакани, което тотално разрушава първо посоченото схващане.

Явно е, че действително съществуват някои общи качества, които са валидни за мнозинството, но като цяло винаги трябва да имаме предвид, че от всяко правило си има различните, които все пак ни показват, че не бива да поставяме хората в някакви рамки.