Етикет: характер

Характери

16-те типа характери според типологията на Майерс-Бригс

Posted on by Character

Има един тест за типът характер, към който приспадаш, който преди доста време нашумя и се наложи като любимият на всички подобен тест.

Длъжна съм да спомена, че в сферата на психолозите не подхождат с особено доверие към този тест и го считат по-скоро за комерсиален, отколкото за научен, но не е за подценяване факта, че хиляди хора от цял свят успяват да видят себе си в 16-те описани типа характер. Даже съществуват компании на Запад, които използват този тест като част от процеса си по интервюиране на нови служители.

16-те типа се делят на 4 големи групи – аналитици, дипломати, стражи и изследователи. Характера се определя по 4 скали – екстраверсия или интроверсия, сетивност или интуиция, мислене или чувстване, съждение или възприятие. Според това към коя страна на всяка отделна скала спада поведението ни, характерът ни попада в една от 16-те типа. Тази типология е базирана на ученията на Карл Юнг, а тестът за определяне на типа е под формата на въпросник.

Ще отнеме твърде много време и място да опиша всеки отделен тип в една публикация – по-добре е просто да си направите теста и да прочетете за своя. Придружен е с интересна информация, като професиите, които най-много подхождат на вашия тип характер, известни личности, които приспадат към него и поглед над начина, по който хората от вашия тип общуват с околните.

Ако ви интересува, потърсете „типологията на Майерс-Бригс“ и със сигурност ще намерите теста още на първа страница. Съществува даже български превод.

Вие към кой от 16-те типа приспадате?

Характери

До колко сме склонни на компромиси?

Posted on by Character

Какво всъщност означава компромисът? Според моето разбиране това е жест, или действие, което човек прави, въпреки своите собствени желания, но за да задоволи желанията на някой друг човек, обикновено близък.

Има хора, които са по-склонни да правят компромис със собствените си желания и такива, които категорично отказват и държат винаги те да бъдат задоволени и обгрижени по начина, по който искат, независимо на каква цена.

Колкото повече се развива западното общество, толкова повече се възпитават поколения, които все по-малко са склонни да правят компромиси. Причината? Така са възпитавани. В днешно време им се повтаря непрекъснато, че те могат да постигнат всичко, което пожелаят, че имат правото да правят всичко, каквото поискат, че са талантливи и уникални, че са единствени и повторими и че всеки човек ще бъде щастлив да ги има в живота си. И може би наистина е така, за няколко единици в обкръжението им, но за останалата част от света им е абсолютно все тая за съществуването на този конкретен, уникален индивид.

Но този стил на възпитание произвежда разглезени егоисти, които не са свикнали да бъдат отхвърляни или не дай си Боже да получат „не“ като отговор.

Как мислите, това дали е добро или не чак толкова?

Характери

Наследява ли се характерът?

Posted on by Character

Има много теории затова дали характерът на децата ни се наследява или ние успяваме да го възпитаме. Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, поради простата причина, че самите бебенца не могат още да говорят, за да проведем смислен разговор с тях и да разберем какви личности са. Като са малки децата имат общи черти, които се характеризират с проявяване на инат, манипулиране на родителите, за да получат това, което искат и прочие.

Но моите лични наблюдения са, че децата по един или друг начин се раждат с определен характер, който при добри предпоставки, може да се развие.

Все пак е нормално децата да приличат на родителите си. Независимо дали това им се предава генетично или защото са възпитавани от тях самите. Но този въпрос често тегне върху хората, които са се решили да си осиновят дете. Дали гените, които носи, от своите родители, ще го направят човек, който те няма да искат да наричат свое дете?

Но истината е, че наблюденията показват и обратното – децата, които са осиновени като бебета, започват дори физически да приличат на своите осиновители, а грижата и вниманието, с което ги даряват те, са достатъчни да възпитат едни умни и обичани деца.

Ето защо аз съм на мнението, че хората не трябва да се притесняват да вземат това решение, защото това ще направи много изоставени деца щастливи и пълноценни граждани на нашето общество.

Характери

Наследява ли се характерът?

Posted on by Character

Мнозина учени смятат, че характерът на родителите се предава по рождение и на техните деца. И в това има много резон предвид, че в едно семейство, в което има две или повече деца, възпитавани по един и същи начин, едното прилича повече на единия родител, а другото на другия.

Друга част от учените смятат, че всъщност това зависи именно от възпитанието. Защото при осиновените деца се наблюдават сходства в характерите на децата с някой от двамата родители.

На какво се дължи всъщност оформянето на характера? Едва ли аз бих могла да дам по-обосновано становище от изследователите в тази област, но моето лично мнение е, че то е комбинация от двете неща. На първо място хората предават на децата си по генетичен начин целият досегашен житейски опит, който са натрупали. Това ги прави по-адаптивни или не толкова, към външната и социална среда.

Друг основен фактор е самото възпитание и отношенията, които човек изгражда със своите деца. По този начин, чрез разказването на своите лични преживявания, детето може да си направи връзки и заключения, за начина, по който е добре да се държи в определени социални ситуации. Ето защо осиновените деца приличат толкова много на осиновителите си. Защото самите родители дълго време са желали да бъдат родители, имали са щастието и възможността да осиновят дете, като по този начин са се постарали да имат особено силна връзка с него и да го научат на всичко онова, което искат да му предадат като знания и умения. Така детето формира представата си за света, който ни заобикаля и разбира как е правилно да съществува в него, на базата на изградените от родителите му ценности.

А умения като – музикалност, артистичност и прочие, все пак са си силно заложени в гените на даден човек и при правилните напътствия може да бъде развито. Ето защо в семейства на художници, децата започват да рисуват от малки и то много добре. В семейства на музиканти, децата са с природно надарено чувство за ритъм и прочие. Неща, които не се възпитават, а се налага да се родим с тях.

Характери

Човек може да се справи с всичко

Posted on by Character

Скоро влязох в спор с една моя колежка, която твърдеше, че хората нямат вина за това, че са тръгнали по „лош“ път. Разговорът ни беше обвързан с употребата на наркотични вещества, злоупотребата с алкохол и кражбите. Нейната теза се въртеше около това, че като си попаднал в дадена среда и обстоятелства, те те моделират и не ти позволяват да развиеш доброто у себе си и да се впишеш пълноценно в обществото.

За мен обаче всичко е въпрос на личен избор. Да, може би някои хора не са виновни за това, че са се родили в такива семейства или са израснали в такава среда, но е било техен избор да й се поддадат.

Според мен хората сме изключително гъвкави същества, които можем да се приспособим към абсолютно всичко и в същото време можем да преодолеем абсолютно всичко. Единственото, с което не можем да се справим без външна намеса е сериозна болест. Но в тази насока има някои впечатляващи примери, които доказват обратното.

Моето становище е, че всичко е въпрос на личен избор. Дори и да си се родил на грешното място, в грешната среда, ако искаш, можеш да се откъснеш от тях и да поемеш по пътя, който си си избрал. Най-малкото няма да употребяваш наркотици, да продаваш тялото си и т.н. Защото за мен това е лесният път. Ако искаш да постигнеш нещо със себе си, едва ли би искал да се плъзнеш по тази пързалка и да се озовеш на дъното на обществото.

Пътят едва ли ще е лесен. И най-вероятно ще има много моменти, в които ще ви се иска да се откажете от това и да се обърнете към по-лесното. Но упоритостта и постоянството винаги се награждават в един момент. В тази връзка, преди време гледах интервю с една от вече бившите ни гимнастички, която е печелила и медал на Олимпиада. Тя разказваше за това, че се е хранила с по едно яйце на ден и в същото време е тренирала толкова много. Лишения, болка, страдания… Но е имала цел и тя се е осъществила.  Ето това вече е един прекрасен пример за това на какво е способна човешката психика.

Споделете и вашето мнение по темата в коментар. Ще се радвам да го науча!

Характери

Аз, моя милост и хората около мен

Posted on by Character

Човешкият характер е труден за разбиране, дори своя собствен. Понякога допускаме някои хора в обкръжението си и им се доверяваме, докато не дойде моментът, в който не се случи нещото, което не отваря широко очите и ни показва колко всъщност сме бъркали в преценката си. А може би всъщност въобще не сме бъркали в преценката си, а сме бъркали за нас самите.

В повечето случаи хората нямат напълно обективна преценка за себе си. Или прекалено много се надценяват, или прекалено много се подценяват. Това да виждат себе си отстрани и да могат да излязат от естествения си егоизъм – сигурно никога не се случва в реалният живот.

Хората за мен по природа са до някъде лоши – искат да имат нещо и първичният им инстинкт е да го вземат на цената на всичко, ако ще и това да наранят физически друго същество. Ето защо хората, живеейки в социум, сме създали определени правила за поведение и съвместен живот. Които всички трябва да спазват… и пак има такива хора, които не го правят. Те са преследвани от закона и въпреки това, че ще понесат някакви последици за действията си, които ще му бъдат наложени от мнозинството, не ги е притеснявало и те са извършили това деяние.

Повечето хора обаче ги е страх. Страх ги е от това да спрат да се чувстват свободни сами да избират (колкото и нереално да е това всъщност). Ето защо с годините са приели тези правила и те са се превърнали в техни устои.

Когато става въпрос за това да се опознаем – можем ли наистина да го направим, без да бъдем повлияни именно от тези социални и обществени норми, които светът ни е наложил?

Характери

Човешкият характер

Posted on by Character

Човешкият характер е необятна вселена. Сложен и непредсказуем. Често избухлив. Обект на много изследвания, но все още непозната.

А вечните въпроси, свързани с него са – Дали човек се ражда със свой собствен характер, генетично програмиран между тези на своите родители? Или всъщност той се ражда чисто бял лист, на който родителите могат да пишат на воля?

Въпроси, които нямат отговор… поне за сега.

Но ако наблюдавате едно малко бебенце в първите му дни то проявява своите капризи. Търси вниманието на родителите си. Може би заложени инстинкти за самосъхранение… може би характер.

В същото време реагира на настроението на майка си – ако тя е нервна, и то става нервно. Ако тя е усмихната и спокойна – и то е усмихнато и спокойно.

Ето защо става толкова трудно да се прецени дали наистина има наследственост или възпитание.

 

Характери

Силата на човешкия характер

Posted on by Character

Хората сме устроени да понасяме много и различни трудности и често се изненадваме на какви неща може да бъде подложено и тялото ни, но най-вече психиката, за да предпазим поколението си или себе си. Това е естествен, животински инстинкт, който се отключва само в определени кризисни ситуации.

Живеейки в градовете, отдалечени от естествения си хабитат, хората малко по малко са изгубили животинските си инстинкти, които са ги предпазвали от различни опасности. И са развили други, които да ги предпазват от неприятностите на градските джунгли.

Но също така човешката психика и характер може да понесе много напрежение, което в последствие да се чудим как сме останали в адекватно състояние и до колко наистина е било такова.

Моя позната разказваше, че опитите й да си има дете. Дълъг и мъчителен период, който завършил с изкуствено оплождане. Докато била бременна с детето си получава лошата новина, за неизлечимото заболяване на баща й. Малко след като ражда детето си – той напуска този свят.

В този дълъг и мъчителен период, в който тя се е опитвала да задържи детето си и в същото време да се грижи за болният си баща, осъзнала, че човешката психика може да постигне чудеса. Човек се стяга и включва на „боен“ режим, който го кара да не поддаде на външните влияния.

Вие имате ли подобна история?

Характери

Характерът на един шампион

Posted on by Character

Григор Димитров е първият български тенесист (мъж), който достига до 3-то място в Световната ранг листа. Това постижение естествено не дойде ей така от нищото. За да стигне до тук той положи много усили, смени няколко треньори и екипа, с които работеше и най-после май намери правилната комбинация.

Безспорно Григор Димитров е изключително талантлив млад българин, който полага ежедневни усилия, за да постига целите си и да върви все по-напред.

Много пъти съм критикувала характерът му и психиката му по време на игра. Но днес ще погледна от другата гледна точка. Всъщност си давам сметка, че това е много тежък спорт, който изисква сериозна физическа и психическа подготовка. А ние българите сме ужасяващо нетолерантно племе и винаги намираме кусури на останалите. А той какво ли не понесе. То не бяха подигравки за любовния му живот, за това, че си избира само значително по-възрастни от него жени, които на всичкото отгоре и много по-известни от него самия.

Още в старта на професионалната си спортна кариера името му беше спрягано с това на Серина Уилямс. Всичко се носеше като слух, но явно нещата не са били само такъв. Последва дълга връзка с Мария Шарапова, която от дълги години е едно от най-красиви женски лица в тениса. А сега има връзка с онази Никол, чиято фамилия почти никой не може да произнесе, но всички знаят много добре коя е.

И въпреки всичкия хейт по негов адрес, той продължи напред, разви се, порасна и много се надявам най-хубавото тепърва да предстои.

Характери

Когато характерът е повече от очарователен

Posted on by Character

Всеки има особености на характера си, които знае, че не могат да се понесат от всеки човек. Ето защо сме изключително благодарни, когато в обкръжението има хора, с които споделяме един и същи житейски път от дълги години и те са останали наши приятели, независимо от хилядите трески, които имаме за дялане.

И въпреки това се срещат от време на време хора, които наистина впечатляват с характерите си. Ето например скоро преди години се запознах с една дама, за която мисля, че мога да говоря с години, но това, което най много ме впечатлява в нея е биволското й спокойствие. И може би не толкова спокойствие, колкото уравновесеност. Този аристократизъм и непоклатимост, направо опияняват.

Тази дама, никога не съм я виждала да се ядоса, да повиши тон или въобще да се изнерви на някого. Хората са си позволявали да се държат изключително грубо с нея в първите моменти, но само с две думи, тя успява да ги респектира, да се обоснове и да ги убеди в правотата си.

Всичко това може да се дължи на характера и възпитанието, но и в голяма степен е следствие на високия интелект.