Много хора се чудят кой е цветът на това или на онова. Много обичаме, наистина, да слагаме в рамки някакви абстрактни явления, защото по този начин ги правим по-близки до нас самите. Стават по-разбираеми, придобиват образ, форма, „лице“. Ето, например, сезоните. Опитваме се да ги олицетворим не само за целите на детските книжки, но и за наше собствено подсъзнателно удобство. Слагаме им дори цветове. Пролетта е зелена, Лятото наситено жълто, та чак оранжево червено – жарко! , Есента си представяме кафеникаво-медно-златиста (ако съществува такъв цвят), Зимата пък бяло-синкава – точно какъвто е ледът и снегът.
Тогава какъв е цветът на любовта? Розов и червен, казват някои и разбира се прави са да се придържат към цветовете, с които кичим витрините на Свети Валентин. Е, то сърцето може ли да бъде друго? Но според мен любовта като усещане всъщност е една богата палитра с цветове. За мен чувството е лилаво – свързвам с панделки, лавандула и вечерният аромат на жасмин. Я виж ти, любовта имала и аромат.
За други любовта е нежно бебешко розова или пък златна, а има и хора, които по времето на любовно разочарование смятат, че най-подходящият цвят за нея е черният и сивия. Рисуват счупени или зашити сърца, чертаят с графит или въглен. Но това не ели по-скоро цветът на мъката приложен към друга фигура.
Истината е, че възприятията ни са обект на социално споделяне. Когато някой наложи виждане на нещо – то става стереотипно такова и се възприема понякога по default- т.е по подразбиране. Но всичко е въпрос на лично виждане. така че бъдете креативни. А сега, кой е вашият цвят на любовта?
