Как да си освободим допълнително свободно време

Свободното време е най-ограниченото ни време. Ако направите кратка равносметка, ще видите горе долу следните резултати. За работа отделяме около 10 часа на ден – 1 час пътуване в двете посоки, 1 час почивки и 8 часа заетост.

В делничните дни спим средно по 7 часа. Сутрин ни трябва около половин час да се приведем в приличен вид. Вечер, когато сме у дома, ни е нужен поне още половин час да се освежим, около половин час да си приготвим нещо за хапване и още толкова, за да го изядем… Ако практикуваме някаква физическа активност, ето ви поредни 2 часа, които са запълнени.

Free-timeКолко остават?

Равносметката показва, че след всички изброени дейности едва ли разполагате с повече от 3 свободни часа. Понякога ги използвате, за да поспите малко повече. Някои от съвременните младежи инвестират това време в учене и четене, други – в излизания и срещи. Всъщност всеки от нас лесно ще намери начин да оползотвори свободното си врем с нещо полезно или приятно – в това няма съмнение. Въпросът е как да си осигурим повече свободни минути в забързаното ежедневие?

Аз прилагам следните стратегии:

1. Изкуството на аламинутите – това е умението да приготвяте онези ястия, които не са полуфабрикати, но хем си ги готвите у дома, хем не ви отнемат повече от 10-15 минути. Такива са крем супата, салатите, пилешките пържолки на тиган, бъркани яйца и т.н.

2. Мобилизация – когато се върнете у дома след дългия работен ден, не се отпускайте веднага. Освежете се в банята, пригответе вечеря… свършете си домакинските задължения и след това се настанете пред телевизора или се изпънете на дивана. Ако тръгнете да си почивате непосредствено след като сте се прибрали, ще изгубите много време, докато се наканите да станете после.

3. Разпределение на задачите – когато знаете колко е дълъг списъкът ви със задължения и какво съдържа, е по-лесно да разпределите времето си така, че да изпълните всичко. А може и да преотстъпите някоя задача на друг човек 😉

Любителите на риска

Повечето хора избират за свое хоби такива спортове, които или не носят риск, или е относително малък. Но има и мнозина любители на екстремни спортове. И нормалните, предпазливите, им се чудим кое кара тези хора редовно да рискуват живота си в името на кратко удоволствие и прилив на адреналин.

Може би това е като наркотик. Първият път те го правят или защото приятели са им казали, че изживяването е страхотно, или защото искат да се покажат като силни и смели. След което у тях се появява зависимост – колкото повече рискуват, толкова повече им се иска да го правят отново и отново. Като че ли са обсебени от страстта си.

riskСамите спортисти, любители на екстремното, споделят, че чувството, което изпитват, не може да се сравни с нищо. Буквално за няколко минути човек успява да изпита толкова много, че в нормалния живот за това биха му били необходими дълги месеци.

Много от тях често имат най-обикновена, дори скучна работа. И когато скуката им стане непоносима, те чувстват, че им е необходима промяна на обстановката, глътка свеж въздух. Екстремните спортове за тях са спасение от рутината и ежедневието. Когато те правят нещо, спиращо дъха и безумно рисковано, всичките им лични проблеми отиват на заден план или са забравени изобщо. А когато се върнат в реалния свят, тези проблеми вече не изглеждат толкова глобални.

За много от тях това е начин да намерят приятели с подобна на тяхната нагласа към живота, споделящи техните увлечения и страст към риска.

Стопроцентовите любители на силните усещания обожават да изпитват и чувството на ужас. Те търсят приключение и за нищо на света не биха сменили безумните си емоции с нашия тих и спокоен джогинг.