Когато става въпрос за взаимоотношения, няма конкретна формула с правила, които да спазваш, за да постигнеш успех. Връзките не са математически уравнения и отговорът не е еднозначен. Точно затова поставям и въпроса за моногамията и полиаморията. Преведено – дали да изберем да имаме взаимоотношения само с едни, или пък с повече души?
Поставен по този начин въпросът, не го възприемайте само в секусуален аспект. Аз изключително провокирах съзнанието си и достигнах до извода, че всички ние, или поне 90% от нас, са полиаморни. Какво ме накара да заявя пред вас позицията си и дали вие ще я приемете – продължавайте да четете.
В мечтите и приказките винаги има само един принц или принцеса, олицетворяващи голямата любов. Аз съм напълно съгласна, че човек през живота си има само една истинска, но това не означава, че не може да има и други силни любови. Понякога те се случват, когато най-малко очакваме. Друг път идват докато сме във връзка и трябва да вземем решение. Трети път пък са естествено продължение на живота ни.
Тогава, ако сме обичали, но през същото време изпитваме чувства и към другиго, то това е полиаморно състояние, нали? За мен то не е само на физическо ниво, а и на духовно, и на съзнателно. А вие замисляли ли сте се над тази гледна точка? Пречупете се от стереотипите си и премахнете оковите на морала. Просто бъдете честни пред себе си.
Аз си признавам, че през живота съм била полиаморна и че обичам моногамните връзки. Двете не се изключват, даже според мен се допълват. И колкото повече отваряме съзнанието си за новите възможности, толкова повече разбираме взаимоотношенията си. Не бъдете ревниви и мними, а просто приемете любовта и човека до вас, докато и както е възможно.
Етикет: чувства
Кой е цветът на любовта?
Много хора се чудят кой е цветът на това или на онова. Много обичаме, наистина, да слагаме в рамки някакви абстрактни явления, защото по този начин ги правим по-близки до нас самите. Стават по-разбираеми, придобиват образ, форма, „лице“. Ето, например, сезоните. Опитваме се да ги олицетворим не само за целите на детските книжки, но и за наше собствено подсъзнателно удобство. Слагаме им дори цветове. Пролетта е зелена, Лятото наситено жълто, та чак оранжево червено – жарко! , Есента си представяме кафеникаво-медно-златиста (ако съществува такъв цвят), Зимата пък бяло-синкава – точно какъвто е ледът и снегът.
Тогава какъв е цветът на любовта? Розов и червен, казват някои и разбира се прави са да се придържат към цветовете, с които кичим витрините на Свети Валентин. Е, то сърцето може ли да бъде друго? Но според мен любовта като усещане всъщност е една богата палитра с цветове. За мен чувството е лилаво – свързвам с панделки, лавандула и вечерният аромат на жасмин. Я виж ти, любовта имала и аромат.
За други любовта е нежно бебешко розова или пък златна, а има и хора, които по времето на любовно разочарование смятат, че най-подходящият цвят за нея е черният и сивия. Рисуват счупени или зашити сърца, чертаят с графит или въглен. Но това не ели по-скоро цветът на мъката приложен към друга фигура.
Истината е, че възприятията ни са обект на социално споделяне. Когато някой наложи виждане на нещо – то става стереотипно такова и се възприема понякога по default- т.е по подразбиране. Но всичко е въпрос на лично виждане. така че бъдете креативни. А сега, кой е вашият цвят на любовта?
Хората, които искат по-малко, са по-щастливи
Сигурна съм, че още като прочетете заглавието, веднага ще ме обвините в пораженчески житейски нагласи, ще извадите аргументи, че печелившото поведение в живота е това да искаш много, да си поставяш високи цели, да си свръхамбициозен. И със сигурност това е така. Да, за да е успешен и добре реализиран човек със сигурност се искат гореизброените неща. Само че аз говоря за щастие, за това човек да живее в хармония и мир със себе си и с околните, да се усеща добре в кожата си, а не за успех, кариера, израстване или нещо друго. А двете, повярвайте ми не винаги са едно и също нещо, даже, напротив, по-често се изключват взаимно. Затова продължавам да твърдя, че когато човек е реалист, когато мечтае за достижими неща и не прави нещата на всяка цена, определено скъсява пътя до това, да се чувства по-добре. Въпросът е в размера на очакванията, а не в силите, които хвърляме, за да постигнем нещо. По отношение на хвърлените усилия човек трябва да е максималист, винаги трябва да прави или поне да се опитва да прави нещата по възможно най-добрия начин. Не трябва да бъде такъв в очаквания си обаче, поне не прекален. Защото често положеният труд в живота не се материализира.
И ако залогът е бил голям, ако очакванията са били прекалени, идват психическите взривове, вътрешни терзания, обвинения. Точно от разминаването. Затова нека не бъдем алчни в мечтите си – така шансът животът да ни изненада приятно е много по-голям, отколкото да се случи обратното. А приятните изненади винаги са част от щастието, колкото и мимолетно да е то 🙂
Как да се борим със завистта
Всеки честен към себе си човек ще си признае, че поне веднъж в живота си е изпитвал не особено красивото и благородно чувство завист. Дали черна, или бяла, завистта си е завист и не е особено приятно, нито пък продуктивно чувство и за този, който я изпитва, и за този, към когото е насочена. Особено вредна обаче е тя за човека, у когото се генерира – завистта изсмуква жизнените сили и положителната енергия на този, който завижда. Затова трябва да се научим да се борим с нея – преди всичко заради собствения си душевен мир, заради собственото си равновесие, а и заради комфорта на хората около нас. Като начало в борбата с червейчето на завистта е добре да се научим да разпознаваме това ядовито чувство, да го неутрализираме навреме и ако успеем, дай боже, да го заменим с нещо положително и градивно. За това могат да ни помогнат и най-елементарни практики за самовнушение, стига да сме достатъчно мотивирани и истински да желаем да се преборим с тази си човешка слабост. На първо време можем да започнем да си повтаряме, че щастието, парите и успехът по света са в изобилие и ако са се случили на много други хора, това означава едно-единствено нещо – че някой ден ще се случат и на нас. Трябва да се научим да се радваме на успеха и придобивките на хората около нас, защото това означава, че успехът е близо. Добре е съзнателно да възпитаваме добро отношение и доброжелателност към околните, да бъдем добри и щедри с хората, защото със сигурност позитивната нагласа привлича и положителни събития в живота на човек. И гони червея на завистта.