Стотици години българите са били подвластни на турското деспотство (както го наричаме). 500 години страната ни е била заличена от картата на Европа. Това обаче по никой начин не ни е попречило да запазим религията си, езика си и голяма част от традициите и обичаите си.
Несериозно би било ако кажа, че не сме приели нищо от турската култура и език. Напротив. Много голяма част от техните обичаи, традиции, патриархални норми и прочие са се вкоренили и в българския бит. Все пак това са цели 500 години, в които сме живели заедно и сме се подчинявали на едни и същи закони.
Но истината е, че българите малко преувеличаваме историята си (както правят абсолютно всичко народи) и придаваме на турците много по-негативни черти, отколкото всъщност трябва.
За да бъдем максимално обективни (което няма как да се случи разбира се) трябва да отчетем и порядките на времето, в което са се развивали съответните събития.
Ако направим едно малко отклонение, имало е време, в което на жените не им е било разрешавано да четат, камоли да учат, работят и издържат самостоятелно. Със сигурност сега не одобряваме това поведение, но в тогавашните времена, това е било напълно нормално.
Ето защо първоначалната инвазия на турците на българска територия и бурните кръвопролития са били част от това те да наложат силата си над нас. Да ни подчинят. Те са искали нашата територия, силата и могъществото на държавите тогава е била именно в това – да владеят и подчиняват колкото се може повече народи и турците са правили точно това.
Годините са минавали и методът да държат езичниците подвластни на султана е бил чрез страх. Страхът работи във всички случаи и това древните владетели са го знаели също, като са използвали страха от Бог, за да налагат законите и желанието си върху масите.
Така че нека да се опитаме поне веднъж да погледнем възможно най-обективно на историята си и да преценим дали трябва толкова много да „мразим“ турците или те всъщност са били една силна нация, възползвала се от времето и възможностите си.
