Прочетох един текст в друг блог, свързан с ревността. Дадох си сметка, че тя е дълбоко неразбиране и по темата винаги има какво да се коментира. Днес ще ви споделя своето мнение и ще ви дам тезата си защо ревността не е равна на безусловна любов.
В тийнейджърските години дребните жестове на ревност ни карат да се чувстваме значими, желани, ценени. Но разбира се, когато са в степен на незадушаване. Втората фаза на ограничения е обикновено по-често срещана и тя започва от елементарното „трябва постоянно да излизаме заедно“, „как така имаш приятел от другия пол“, „не ми харесва да общуваш с други хора“. Надявам се, че като прочетете тези фрази, ще осъзнаете колко нелепи са те.
След тях следва преровване на телефона, липса на лично пространство и скандали. С те са съпътствани и с думите „ обичам те и затова те ревнувам “ , както и „ти явно не ме обичаш, щом говориш с него/нея“. А в задушаването къде е обичта?
Започнете ли да попадате в подобни ситуации, бягайте бързо, защото не ви очаква нищо добро. Помнете, че когато има истинска любов, има разбиране, толеранс, доверие. Те се проявяват в почти 100% от случаите, а скандалите остават за крайните ситуации. Любовта не бива да ви ограничава, задушава и да ви пречи да сте това, което сте, не се и променяйте заради други съзнателно. Просто обичайте и се оставете по течението.
Това мога да ви посъветвам аз. Ревността е признак на слабост и у вас, и у партньора. Не го допускайте да ви се случи, в каквато и позиция да сте. Не е естествено състояние!
Етикет: ситуации
Човек може да се справи с всичко
Скоро влязох в спор с една моя колежка, която твърдеше, че хората нямат вина за това, че са тръгнали по „лош“ път. Разговорът ни беше обвързан с употребата на наркотични вещества, злоупотребата с алкохол и кражбите. Нейната теза се въртеше около това, че като си попаднал в дадена среда и обстоятелства, те те моделират и не ти позволяват да развиеш доброто у себе си и да се впишеш пълноценно в обществото.
За мен обаче всичко е въпрос на личен избор. Да, може би някои хора не са виновни за това, че са се родили в такива семейства или са израснали в такава среда, но е било техен избор да й се поддадат.
Според мен хората сме изключително гъвкави същества, които можем да се приспособим към абсолютно всичко и в същото време можем да преодолеем абсолютно всичко. Единственото, с което не можем да се справим без външна намеса е сериозна болест. Но в тази насока има някои впечатляващи примери, които доказват обратното.
Моето становище е, че всичко е въпрос на личен избор. Дори и да си се родил на грешното място, в грешната среда, ако искаш, можеш да се откъснеш от тях и да поемеш по пътя, който си си избрал. Най-малкото няма да употребяваш наркотици, да продаваш тялото си и т.н. Защото за мен това е лесният път. Ако искаш да постигнеш нещо със себе си, едва ли би искал да се плъзнеш по тази пързалка и да се озовеш на дъното на обществото.
Пътят едва ли ще е лесен. И най-вероятно ще има много моменти, в които ще ви се иска да се откажете от това и да се обърнете към по-лесното. Но упоритостта и постоянството винаги се награждават в един момент. В тази връзка, преди време гледах интервю с една от вече бившите ни гимнастички, която е печелила и медал на Олимпиада. Тя разказваше за това, че се е хранила с по едно яйце на ден и в същото време е тренирала толкова много. Лишения, болка, страдания… Но е имала цел и тя се е осъществила. Ето това вече е един прекрасен пример за това на какво е способна човешката психика.
Споделете и вашето мнение по темата в коментар. Ще се радвам да го науча!