Модата, дрехите, обувките, аксесоарите – всяка дама има афинитет към тях. А когато става въпрос за един от най-важните дни в живота ѝ, като сватбения например, то тогава компромисите в сферата са изключени. Мечтаната кройка, модел, плат, блясък – сигурна съм, че това отдавна е изградено в представите на дамите. Но какво се случва, ако се влюбиш не в 1, а в цели 6 сватбени рокли? Ще ги вземеш ли всички?
За нас, средностатистическите хора, отговорът е ясен. Може би изборът ще се ограничи максимум до две. Но няма да се лъжем, в повечето случаи е една. За някои жени дори покупката на само един модел и то този, който е мечтан, е непосилен. Затова може би в нашата действителност все пак се правят някои компромиси в името на общото благо и запазения бюджет.
Ала не такъв е и случаят на известните личности. Съвсем пресен е примерът със сватбения ден на Парис Хилтън. Едвали има смисъл да пиша, че тя е милиардерска наследница и за нея парите не са тема табу. Може би точно затова тя имаше и една от най-бляскавите сватби. А за нея не се пестяха средства и пищност и булката се имаше цели 6 сватбени рокли.
В нейния арсена имаше по-пищни, по-къси, по-дълги, по-бляскави и по-дантелени. Представям си цялото суетене по смяната на тоалетите колко време е отнело от забавлението и наслаждаването на момента. Но за човек, който през живота си е имал толкова партита, колкото са и звездите на небето, едва ли ще е такава загуба.
Подобни примери са много вдъхновяващи, но аз също мисля, че са и показателни. Дали избираме да се оженим заради роклите и красотата на деня или заради човека? Важно е жената да се чувства красива, но трябва ли да е на всяка цена? А също и визията по-важна ли е от емоцията?
Етикет: сватба
Въпрос на гледна точка
Съвсем скоро една моя приятелка сключи граждански брак. При нея това беше чиста формалност тъй като бракът им беше необходим за данъчни облекчение за ипотечния кредит на новия им апартамент. Казвам, че беше формалност, тъй като двамата са от повече от 10 години заедно, имат дете и още едно на път и на практика са си семейство от години.
Тя имаше виждане как трябва да им се случат нещата, а тъй като е изключително прагматичен човек, не се впусна в някакви сантименталности и прочие. На подписа присъстваха само двамата свидетели (кумове) и толкова. Точно пет минути и вече беше сключила граждански брак.
Последна обаче едно трескаво суетене от страна на общите ни приятели, които по една или друга причина помислиха, че трябва да им се направят някакви подаръци. По принцип бих се съгласила с тях, ако не познавах достатъчно добре и нея и мъжа ѝ. И двамата не отдават голямо значение на това дали ще имат брак или не още повече, когато го правят, за да се възползват от държавна политика, която ще им спести пари.
Да са живи и здрави сигурно някой ден ще направят сватба, но до тогава за тях това е просто подпис върху определен документ.
Та мисълта ми е, че хората не трябва да натрапват на останалите своето виждане за нещата. Те са хората, които предприемат тази стъпка в съвместния си живот – какви са причините за нея са единствено и само техни. Те са си обсъдили положението и са взели решение. Това, че останалите хора възприемат сватбите и подписването като някаква грандиозна случка и искат да го направят празнично и еуфорично, е напълно възможно да не съвпада с техните виждания за нещата, а все пак това си е техния живот, решения и действия, нали така?