Да проявиш характер

Случвало се е на нас самите или пък на кой друг да му кажат, че не проявява характер. В превод означава, че не е посмял да защити позицията си. Но дали наистина е това характерът, който трябва да се покаже, какво представлява и как наистина да го познаем?

Какво е характерът?
Характерът се приема като действие на човек според неговите мотиви и нагласи, придавайки стабилност на социалното си поведение. В психологията обаче има различно определение, което не се отнася до това, което човекът „трябва“ или „иска да бъде“, а по-скоро до това, което човекът „е“. Тази разлика се дължи на факта, че има случаи, в които субектите се характеризират с липса на характер, що се отнася до етичното чувство на обществото. Въпреки това те притежават много силен характер от психологическа гледна точка.

Психологическият характер е известен като онези способности, които изискват индивидът да взема решения, да прави оценки, да постига цели и т.н. Тук трябва да има предвид и всичко, което включва индивидуалното му съществуване.

Кой е човек със силен характер?
Въпреки че често е подвеждащо, наличието на силен характер не означава да имате буен нрав или да се ядосвате лесно. По-скоро се отнася за човек, който не се колебае в своите решения и убеждения. Хората със силен характер са склонни да контролират своите импулси и да реагират по подходящ начин на онези предизвикателства, които животът им поставя. Заедно с това те развиват и използват всички ресурси, с които разполагат, за да могат да вървят напред.

Много често вярваме, че хората със силен характер не се страхуват, че се изправят пред всяка ситуация без страх и смелост, но това не е вярно. Те изпитват страх, но за разлика от тези със слаб характер, чийто страх ги парализира, при силните той ги активира, карайки ги да се изправят смело пред него.

Типология на характера

Според древногръцкия лекар Хипократ, всичко, включително и хората, е изградено от основните елементи: въздух, вода, земя, огън. Базирайки се на това свое схващане, той определя и разделя четири основни вида характер на личността. Понятията за тях се използват и до днес. Това са сангвиник, меланхолик, флегматик и холерик.

Тези типове темперамент обясняват различните особености в характера и поведението на човек. Нека ги разгледаме по-подробно, а след това всеки от вас може да определи към кой тип спада.

Сангвиникът /общителен, търсещ удоволствията от живота/. Както се досещате, сангвиниците са ведри, жизнерадостни натури. Тези хора са оптимистични и привличат към себе си приятели и положителни емоции. Те са приятни събеседници, защото са любознателни, интересуват се от различни сфери и идеи и са компетентни по много въпроси. Минусите при този вид темперамент са лесно променящите се мисли и чувства на сангвиника и неговото непостоянство. Така лесно създава за себе си впечатление за лекомислен или повърхностен човек.

Меланхолик /тих и аналитичен/. Меланхоликът е противоположност на сангвиника. Към този тип спадат по-чувствителни, лесно раними и тъжни хора. Те избягват шумните компании, които са в разрез със стеснителността им и подлагат на анализ всяко свое действие. Те се прекланят пред изкуството и творческата дейност, а склоността им към размисъл им позовляват да оценят още по-задълбочено всички арт процеси. В общуването си с другите меланхоликът е състрадателен и е способен да съпреживее всичко, което събеседникът му сподели.

Флегматик /омиротворен и спокоен/. Общуването с тези хора на пръв поглед изглежда трудно, заради тяхната тромавост и неподвижност. Въпреки това, те са верни приятели, на които може да се разчита за всичко. Тяхното вродено спокойствие и уравновесеност вдъхват доверие у събеседниците им. Флегматикът е консервативен тип, който е доволен от себе си и избягва промените, затова и от него няма да чуете изблици на възторг или желание за нови неща, които ще нарушат зоната му на комфорт.  

Холерик /темпераментен с лидерски качества/. Той е като клечка кибрит – „пали“ бързо. Склонен е да избухва в гняв и да проявява агресия. Хората от този тип са енергични и целеустремени. Те са готови да постигнат това, което искат, на цената на всичко. Холериците умеят да се забавляват и винаги искат да бъдат на лидерските позиции. Работят здраво и почти не се съобразяват с останалите.

Човек може да се справи с всичко

Скоро влязох в спор с една моя колежка, която твърдеше, че хората нямат вина за това, че са тръгнали по „лош“ път. Разговорът ни беше обвързан с употребата на наркотични вещества, злоупотребата с алкохол и кражбите. Нейната теза се въртеше около това, че като си попаднал в дадена среда и обстоятелства, те те моделират и не ти позволяват да развиеш доброто у себе си и да се впишеш пълноценно в обществото.

За мен обаче всичко е въпрос на личен избор. Да, може би някои хора не са виновни за това, че са се родили в такива семейства или са израснали в такава среда, но е било техен избор да й се поддадат.

Според мен хората сме изключително гъвкави същества, които можем да се приспособим към абсолютно всичко и в същото време можем да преодолеем абсолютно всичко. Единственото, с което не можем да се справим без външна намеса е сериозна болест. Но в тази насока има някои впечатляващи примери, които доказват обратното.

Моето становище е, че всичко е въпрос на личен избор. Дори и да си се родил на грешното място, в грешната среда, ако искаш, можеш да се откъснеш от тях и да поемеш по пътя, който си си избрал. Най-малкото няма да употребяваш наркотици, да продаваш тялото си и т.н. Защото за мен това е лесният път. Ако искаш да постигнеш нещо със себе си, едва ли би искал да се плъзнеш по тази пързалка и да се озовеш на дъното на обществото.

Пътят едва ли ще е лесен. И най-вероятно ще има много моменти, в които ще ви се иска да се откажете от това и да се обърнете към по-лесното. Но упоритостта и постоянството винаги се награждават в един момент. В тази връзка, преди време гледах интервю с една от вече бившите ни гимнастички, която е печелила и медал на Олимпиада. Тя разказваше за това, че се е хранила с по едно яйце на ден и в същото време е тренирала толкова много. Лишения, болка, страдания… Но е имала цел и тя се е осъществила.  Ето това вече е един прекрасен пример за това на какво е способна човешката психика.

Споделете и вашето мнение по темата в коментар. Ще се радвам да го науча!