Суицидни прояви
Много зачестиха в последните месеци случаите на самопосягане на живота, да го наречем с термина, който принципно избягвам да употребявам самоубийство. Преди дни при Кеворкян във Всяка неделя гостуваше известен български психиатър и разговаряха по темата дали тези актове са заразни. И дали информацията, която се появява по медиите, може да бъде условно казано подстрекател на подобни действия и дали има някаква мода или зараза в извършването на тези актове. Психологът ясно каза, че състоянието на психиката в момент, когато човек пристъпи към подобно действия, е далеч от нормата до такава степен, че даже и в случаите на най-болезнения и особено популярен начин за самоубийство напоследък – самозапалването – хората не усещат никаква болка. Явно е, че науката приема тези състояния за гранични или по-скоро за такива, в които границата на нормалността, макар и за миг, е премината. Мен обаче в тази тема във връзка с тематиката и на блога ми ме интересува нещо друго. Има ли връзка между характера на човек и склонността към самопосягане. Мисля, че безспорно е доказано, че в повечето случаи на суицидно поведение става въпрос и за нарушени химични баланси в организма. Все пак няма как всичко това да няма връзка и с характера на човек. Личното ми мнение, което се базира преди всичко на наблюдения, непрофесионални, разбира се, е, че в повечето случаи склонни към подобни саморазрушителни актове са по-склонни хора с по-силен характер, по-издръжливи и по-търпеливи в живота. Нещо, за което и друг път сме говорили – често спотаяваните и сдържани емоции изригват опасно.
