Младост 5 и новият сезон на БГ продукциите

Любимият ми сезон е пролетта – тогава всичко се връща към живот след смразяващата зима, поникват първите цветя и времето се стопля. Е, март вече чука на вратата и освен мартеници, се надявам да ни донесе и много положителни емоции. Една причина, поради която вярвам, че това ще се случи, е новият сезон на българските продукции, които предстои да стартират в ефира на най-гледаната телевизия през пролетта. Всъщност, част от тях вече започнаха – като „Гласът на България“, а предстоят и няколко други – като „Cool..T“, новият сезон на „Предай нататък“, дългоочакваният български сериал „Фамилията“ и комедийното шоу „Младост 5“. Определено ще има хубави неща за гледане по телевизията вечер!

Това, което ме вълнува най-много, е комедийното шоу, в което ще участват познатите ни комедианти Краси Радков и Мариан Вачев, сценаристът Иво Сиромахов и моделът Венета Харизанова. Четиримата ще го играят съквартиранти в апартамент, намиращ се квартала Младост, а уникалното на шоуто е, че е без сценарий, и актьорите ще импровизират с поведението и разговорите си. И четиримата ще имат слушалки, на които един по един ще бъдат давани напътствия от модератор, като например „Дръж се все едно си видял призрак“, които едновременно с това ще се изписват на екрана за зрителите, но останалите актьори няма да могат да виждат.

Предаването отново е по известен формат, излъчван в над 20 държави. Аз съм попадала на немското издание – Schillerstrasse по Sat1. Помня, че се получаваше много забавно и затова го очаквам с нетърпение и предполагам, че и у нас продуцентите, телевизията и актьорите ще се погрижат да ни забавляват толкова добре 🙂

Покрай новите продукции, които стартират пролетта по телевизията, се замислих за инвестициите, които с правят в съдържание от телевизиите. Специално от БиТиВи до момента са инвестирали десетки милиони в български сериали, разходите по само един епизод от които са между 50 и 90хил. лв.  Мисля си как ли ще успеят да си избият инвестициите, за да реинвестират средствата в ново съдържание, предвид това че кризата все още не е отминала и рекламодателите , от които по принцип се издържа основно телевизията, са със свити бюджети; според мен в това отношение има само една надежда и тя е вторият източник на приходи за телевизиите – дистрибуторите на сигнал – кабелните и сателитни оператори, най-накрая да стане активен и у нас. Към момента операторите задържат над 80% от приходите за себе си, при положение, че само разпространяват съдържанието, заради който абонатите им използват техните услуги. Нужно е порочната практика за укриване на абонати да приключи, за да продължат зрителите да гледат толкова качествени продукции.

Твърд или мек характер?

tvurdilimekДнешната ми тема отново е насочена специално към жените. След като отличихме характеристиките на жените, тип котка, и жените, тип куче, дойде време да поговорим коя формула е по-печеливша в живота, когато става въпрос за женски характер. Дали твърдият или мекият. Колкото отговарящи има на този въпрос, толкова ще са и отговорите. Няма еднозначно мнение – нито сред специалистите, нито сред хората. Защото той характерът не съществува никога сам за себе си – винаги е вкаран в някакъв житейски, семеен, професионален и прочие контекст. И понякога успешността зависи по-скоро точно от контекста, отколкото от характера. А зависи и от социалния модел, в който съществува едно общество – дали цари патриархат, или матриархат. Между другото българската литература има прекрасен пример за две жени – едната с мек, другата с твърд характер. Тези, които са чели тетралогията на Димитър Талев, със сигурност помнят твърдостта и непреклонността, с която Султана постигаше набелязаните цели, без да се спира пред нищо. И мекостта, благостта и околните пътища, по които Ния стигаше винаги до своето. Така че рецепти няма. Както няма и право на избор – твърдостта или мекостта в характера не могат да се постигнат, те са даденост. И не бива да се опитваме да играем противоположното на това, което сме – защото това със сигурност е най-неуспешната формула, пък и ще влезем в нездравословно противоречие с истинската си същност. С твърд или мек характер, трябва да бъдем себе си и още по-важното – да запазим толерантността си към околните. Това със сигурност е печеливша формула – поне в дългосрочен план.

 

 

Зависи ли характерът от професията ни, или обратно?

profesiyataНие ли избираме професията си предвид на нашите наклонности и особености на характера. Или обратно – професията, която упражняваме, оказва силно влияние на характера ни. Да се опитаме да дадем еднозначен отговор на тези два въпроса, означава да отговорим на въпроса за яйцето и кокошката.

Случаите, в които професията започва да оказва забележимо и променящо влияние на личността ни, психолозите наричат професионални деформации. Със сигурност всички вие сте чували за случаи или пък лично сте ставали свидетели на следната метаморфоза: доскоро скромен човек става началник и се променя до неузнаваемост – става груб, амбициозен, че даже и жесток. Често новопридобитите черти на професионалното поле хората пренасят и в семейството. И обратен пример – хора, които са неотстъпчиви и груби в контактите си с хората, започват да се занимават с професия, в която успехът зависи от доброто отношение, мекия и сговорчив разговор с отсрещния, и налице е пак метаморфоза – човекът пренася тази толерантност и в неработните си житейски отношения. Така че дотук може да кажем – да, много често професията влияе върху промяната на изначално заложени в човешкия характер черти. За обратното твърдение – че изборът на занимание до голяма степен е във връзка с чертите на характера – си мисля, че няма нужда от специални доказателства и убеждения. Съгласете се, човек със слаб характер трудно става спортист или пък срамежлив човек политик или журналист и още много в този ред на мисли. Така че, ако трябва да обобщим, влиянията и в двете посоки не само са възможни, а често и неизбежни.

 

Високите дървета и мълниите

durvetaСпомняте си сигурно преди години излезе една книга на Любен Дилов-син мисля беше. “За стърчането” се казваше книгата – нещо като биография на Слави Трифонов, написана от човек, който в голяма част от живота му е бил до него и има наблюдения върху това, как се е превърнал в известна личност, отличим човек – спорен, но отличим. Там, в заглавието, а и в самата книга, беше направена една метафора – за стърчането като житейска позиция, не като ръст. Правя това уточнение, защото наскоро писах материал за връзката между ръста на човека и характера, та да не вземе някой да се обърка, че пак за това ще говоря. Пак във връзка с днешната ми тема ще припомня и една крилата фраза, чийто автор често казано не знам кой е, аз лично я помня от ученическите лексикони – “Върху високите дървета падат най-силни мълнии. Бъди високо дърво!” Такива пожелания си правехме в лексиконите, което, преведено от метафоричния език, означава да бъдеш човек с позиция, човек със собствено мнение, човек интересен, човек, който се отличава от сивата тълпа. Е, наистина върху такива хора падат най-силните мълнии на обществената сивота. Най-малкото, защото, когато си човек с позиция и когато имаш нещо в главата, обикновено не се страхуваш да я заявяваш. А хората, даже не хората, а по-скоро масата, рядко прощава такива неща, рядко прощава някой да се откроява от нея. Не за друго, не е добър атестат за сивотата. Та някак с годините разбираш, че верно не е толкова безопасно да си високо дърво и да стърчиш с позиция и че това лексиконно пожелание не е много здравословно. Лошото е, а може би хубавото, че това, да си високо дърво, не е въпрос на избор, то е харакер. А от него бягане няма.

 

 

Има ли зависимост между характера и женската фигура?

jenskatafiguraБогата тема е човешкият характер и доста се пробват да пишат и говорят на това поле, включително и аз 🙂 Много са, твърдят психолозите, външните белези, по които може да си направим заключение за чертите на притежателя им – предпочитания към храна, при жените грим, прическа и т. н. Оказа се, че характерът може да бъде определен и по типа фигура. У мен веднага изниква основателния въпрос – а какво става с характера, когато с помощта на съвременните спортни програми и фитнес уреди успеем от единия тип фигура да влезем в другия, това води ли и до личностни изменения? Но нека да видим каква е връзката, която намират психолозите между основните типове женска фигура и чертите на характера на притежателката им. Фигура, тип круша – за жените с такава фигура психолозите твърдят, че са много амбициозни, решени на победа на всяка цена и с непоклатима воля. Обикновено те се насочват към професии, характерни за мъжкия пол, и няма нещо, което е в състояние да ги спре по пътя на кариерното им израстване. Жените с фигура пясъчен часовник пък психолозите определят като силно интуитивни и много деликатни. В синхрон и с женствените им форми е и характерът им – спокоен и умиротворяващ. Жените с фигура, наподобяваща на правоъгълник, са с типично мъжки характер. Издръжливи, решителни, те винаги знаят какво искат и как да го получат. И последният тип – ябълка: жените с фигура ябълка обикновено са с мек и компромисен характер, те са внимателни и постоянно се страхуват да не обидят някого. Силно отдадени в любовта и предани в отношенията си с отсрещния пол, жените с фигура ябълка са идеалният вариант за семеен партньор.

Синдромът “едно дете”

Нямам представа дали терминът, който въвеждам в заглавието, съществува в науката за човешкия характер, или дали поне има приближаващ се по смисъл до него научен термин. Няма никакво значение, защото смятам наблюденията си върху този синдром за доста задълбочени и в този смисъл изводите, направени от тези наблюдения – също за дълбоки и верни. Синдром “едно дете” аз наричам определена съвкупност от черти на характера и поведението на хора, които нямат братя и сестри и са единствено дете в семейството. Разбира се, започвам да излагам наблюденията си върху този синдром с уговорката, че всяко правило си има изключение, тоест отличителните за синдрома особености на характера и поведението в никакъв случай не се отнасят до всички представители на групата “едно дете”. Първата отличителна черта на този синдром е егоизмът – понякога умерен, но по-често неумерен. Обикновено единствените деца в семейството са свикнали да бъдат център на вниманието и да не делят нищо с никого. На един по-късен етап този модел от семейството се пренася и в живота. На второ място децата, отгледани сами, много често се отличават с прекомерното си его – за тях няма нищо и никой по-значим и по-стойностен от тях самите, няма граници, които не биха прекрачили, ако има опасност някой или нещо да нарани егото им. И трето, за тях не съществува отговор “не”, свикнали на изпълнението на всякакви свои желания и прищевки в детските си години, те смятат, че е редно да се случва така и в живота и ако това не се случи, по подобието н, те са в състояние да повишават тон и да вдигат грандиозни скандали, ако някой си позволи да не се съгласи с тях или да им противоречи.

 

 

 

Непостоянните хора

Едва ли има човек, който да няма в по-близкия си или далечен приятелски кръг човек, на когото определението непостоянен да не приляга плътно. Има такива хора – които често сменят интересите си, позициите си, харесванията и нехаресванията, решенията си, настроенията си, отношението си към нещата и хората – най-често без обяснима и за самите тях самите причина. Често тези хора се блъскат от едната крайност в другата и обратно. Непредвидими и необясними, те със сигурност не са от предпочитаните за приятели, партньори или колеги хора. Защото всеки, даже и най-големият авантюрист, в делничния си живот предпочита животът му, както и хората около него, в едни нормални рамки да са предвидими. Предвидимостта, макар и в повечето случаи относителна, в голяма степен създава усещане за сигурност и стабилност, неща, много важни за всеки от нас. Наред с всичко това, непостоянните хора не са полезни и сами за себе си, обикновено те не са от победителите, а от губещите, което си има своето логично обяснение. Много по-вероятно е да спечелиш едно състезание в определен момент, ако правилата в него не се сменят постоянно. Ако не сменяш постоянно начина си на игра. Защото, променяйки се постоянно, рискуваш никога да не улучиш правилната тактика. Което в никакъв случай не значи, че човек трябва да стои на едно място и да не се развива. Не, постоянството не е застой, а относително стабилни позиции по важни въпроси. И когато човек е относително постоянен, няма как да не дойде момент, в който това, което е той, да е успешният модел.

Жените кучета

Както ви обещах миналия път, ще ви запозная с характерните черти на другия тип жени – жените кучета. Разбира се, за да не се обиди някой, правя веднага уговорка, че става въпрос само за особености на характера и поведение спрямо отсрещния пол. Правя това уточнение, защото, ако наречеш някоя жена котка, едва ли ще се обиди – все пак котките са грациозни животни. Но кучета – породи всякакви:) Едно обаче не може да се отрече на кучетата, че за разлика от своенравните и себелюбиви котки, са предани и открити и в повечето случаи предвидими. Това са най-отличителните черти и на жените, тип куче. И те са открити, предани, зависими, безхитростни, но… Но в тях отсъства загадка. В повечето случаи покоряването на такава жена не е трудно за мъжете и дали заради откритостта и предвидимостта, обикновено те бързо губят интерес. Да, с този тип жена всичко е лесно, просто и ясно и без особен риск – няма опасност такъв тип жена да скочи ненадейно и метафорично казано, да те захапе, но пък за сметка на това не е интересно и определено не подхранва вродения във всеки мъж ловен инстинкт. Защото този тип жени не се налага да бъдат отвоювани или поне не много трудно. А мъжете обичат трудните трофеи – без значение колко са ценни. Както стана дума и предния път обаче, предпочитанията на мъжете към единия или другия тип не са даденост завинаги – в различни периоди от живота им те се променят. Така че, без значение кой от двата типа сте, не се стремете да се вписвате в другия, за да се харесате повече. Със сигурност някъде около вас има мъж, който е на етап от живота си, в който харесва точно типа, който сте.

Приказната съкровищница на света

Всеки народ се отличава със свои специфични обичаи, вярвания, различни по жанр и форма произведения на словесното умение на хората от народа. Едно от най-големите богатства във фолклора на народите по света обаче са народните приказки. Затова не е случайно, че често наричат световното приказно наследство Приказната съкровищница на света, а и под това заглавие излизат редица сборници с приказки от цял свят, като например поредицата под същото име от издателството на Светльо Кантарджиев Ню Медиа Груп, която можете да откриете по книжарниците.

Разбира се, не от всеки фолклорен разказ се е получавала приказка. От поколение на поколение са се предавали и са се запазвали само онези разкази, които са събирали в себе си най-важните за хората неща. Народните автори на приказки са събирали в приказките мъдростта на своя народ, неговите надежди, вярвания и мечти. Оттук идва и специфичното и различното в приказките от различните краища на света, които намират място в Приказната съкровищница на света. Всеки познавач и любител на народните приказки на различните народи не може да не е забелязал обаче, че макар и пречупени през различния за съответния народ мироглед, често в приказките на отделните народи има повторение на сюжети. Специалистите обясняват това с научния термин странстващи сюжети, което ще рече, че приказките са се предавали от уста на уста и често са прехвърляли граници, намирайки почва буквално по целия свят. Може и да има логика в това. Но не е изключено дълбокият смисъл на тези повтарящи се сюжети да е в общите вълнения и ценности на хората дори и в най-отдалечените кътчета на земята. Както, слава богу, е бил общ и стремежът създаваната с векове народна мъдрост да бъде предавана от уста на уста, съхранявана през вековете, за да намери днес достойно място в това, което наричаме Приказна съкровищница на света.

Жените котки

Често сравняват характера на жените с този на котките. И това не е случайно, защото жените наистина имат много общи черти с котките – загадъчност, чистоплътност, свободолюбие и независимост, егоцентризъм. И все пак не всяка жена по характер се доближава до особеностите на котките. Има обаче такива, които напълно покриват тези характеристики, и затова ги наричат жени котки. Какви са особеностите на този тип женски характер. Жените котки са затворени, егоцентрични, със силно чувство за самоуважение и вътрешна сила. Те не обичат шумните компании, при тях почни няма стремеж да получат внимание на всяка цена или е много слабо изразен, защото те носят вътрешното усещане и самочувствие, че и без това светът се върти около тях. Жените котки рядко се влюбват, защото се страхуват, че това ще ги направи уязвими и зависими от друг човек. Злопаметни са – никога не забравят хората, които са им причинили болка, и не прощават на мъжете, които са си позволили да ги обидят. Жените котки подлудяват мъжете с безразличието си, вдъхновяват ги и често ги докарват до състояние да вършат луди неща, само и само да успеят да ги завоюват. Жената котка не служи на никого и за нищо. Тя е всичко това, което не е типът, който психолозите наричат жена куче. Но за този тип – следващия път. Истината е, че в живота рядко се срещат чисти типажи – всяка жена в определен период от живота си може да бъде жена котка, а в други – жена куче. Може би защото мъжете в различните периоди от живота си търсят различни неща 🙂