Поради различни причини, дълго време отлагах това да се запиша на шофьорски курсове и да взема книжка. Може би една от главните причини беше, че в моето семейство като дете никога не сме имали автомобил, а после дойдоха други ангажименти, които бяха приоритет за мен. Така времето си мина аз завърших висшето си образование, после започнах активно да работя и все не намирах време за това. Но в един момент се реших и се записах на кормуване, а след няколко месеца вече държах шофьорската си книжка.
Но една история сигурно винаги ще остане в паметта ми. И тя се случи на самия изпит по кормуване. След като приключи кормуването и изпитващият ми съобщи, че имам положителен отговор, той направи лек разбор на начина, по който ми е протекъл изпитът. Той изказа притеснение за това, че съм много стегната зад волана и трябва да се отпусна и направи сравнение с идни от най-известните автомобилни състезатели, които след рали са се оттегляли за дрямка.
Ето защо се замислих какви качества всъщност на необходими на пилотите във Формулите и има ли разлика между концентрацията по време на шофиране по писта или на офроуд терен?
Всеки ще каже, че има и аз също съм на това мнение. Все пак когато се движиш по писта, ти знаеш каква е повърхността и трябва да съобразяваш само скоростта, и маневрите които правиш, за да изпревариш съперниците си.
Когато обаче преодоляваш офроуд терен, в един голям процент от времето ти се състезаваш и със самия терен. Трябва да познаваш добре автомобила си или превозното средство, да преценяваш сцеплението и различната денивелация. Но на първо място трябва да си много хладнокръвен и да можеш да изкараш всички тези свои знания и умения в правилния момент.
Аз за сега смятам да се науча да карам прилично в града, а дали ще стигна до офроуд състезания… това никой не може да каже.
