Кой е новият човек на съвремието? За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем кой е старият. Какви са били неговите добродетели и какви са сегашните? За тях сведения може да вземем от различни книги, а представата сами да изградим за себе си. На моята влияние оказаха книгите на Васил Лазаров и издателство „Нов човек“.
Трябва да започна с факта, че и авторът, и издателството са свързани с християнството. Но не си представяйте църковните догми. Тях аз чувствам далеч от себе си. От религията ме докосват нравите, които човек би трябвало да притежава дълбоко в себе си и винаги да проявява. Те са засегнати не само в християнството, но и в други учения и според мен са общочовешки. Именно към това насочват Лазаров и „Нов човек“.
В произведенията на Васил винаги има мистика, труден житейски период, съпътстван с тягостна държавна обстановка. Причината е, че именно в тези трудни моменти хората са най-сензитивни и склонни да се насочат към Бог. Така те се смиряват и проявяват ценностите, които са заложени в тях самите. Любов, прошка, равенство са само част от качествата.
В този дух е и голяма част от литературата, предлагана от издателство „Нов човек“. То е създадено преди 30 години, с цел представяне на сериозна библейска литература за днешните проблеми на човек и припомняща основополагащи човешки закони. Въпреки че идеята е да се получи обновление на представата за църквата и доближаване до нея, според мен се постига по-скоро показване на добродетелите, заложени в християнството.
И ето, че след кратък синтез от множество изчетени книги, аз вече имам своя представа за новия човек, който е и същия като стария. Той определено не е перфектен и е залегнал в материалното. Но щом „съдбата“ му предостави тежки изпитания, автоматично човекът се обръща към намиране на мира и доброто в себе си. Дори при мен се получи така и осъзнаването премина през един автор и едно издателство.
Месец: март 2020
Усещане за идването на пролетта
Всяка година oчаквам с нетърпение да дойде пролетта. Това е любимият ми сезон. Обожавам ароматите на разцъфващи дървета, току-що изникнали пролетни цветя и тревички в свежата почва. Наистина всичко се преражда и започва да придобива цвят.
Но за мен идването на пролетта не е на 20 март, както е прието в света. Имам едно специфично усещане и когато го почувствам, знам, че е пролет. А с това никога не греша, шестото ми чувство не ме е подвеждало досега. Може навън да надхвърля 20 градуса, но докато не ми замирише на пролет, няма да почувствам, че е така. И обратното – усетя ли дъха на пролетта дори в прогнозата за времето да го дават да вали сняг, дъжд, да има ниски температури, знам, че ще е за кратко. Защото за мен пролетта не е просто сезон, който идва на конкретна дата и си заминава на друга, а трепетно усещане за нещо ново и вълнуващо, което ще се случи.
Всяка година преоткривам себе си през този период и имам истории, които ще запазя завинаги в спомените си. Само при мен ли е така или и вие имате свои белези, по които да познаете, че пролетта е тук?