Разгадайте жената по краката

В преддверието на най-женския месец през годината какво по-нормално от една статия, която дава опорни точки за обяснение на необяснимото – характера на жената.

Известно ли ви е, че по положението на краката, независимо от това дали дамата седи, или стои, може да бъдат разчетени някои черти на характера и темпераментът й. Ето и някои подсказки към мъжете, които са решили да стигнат до дълбините на тайните на срещуположния пол.

jenataАко една жена е права, а краката й са събрани един до друг, това означава, че тя е уравновесена, практична, толерантна, че е добър приятел и на нея може да се разчита дори и в най-тежките и критични ситуации.

Ако дамата стои основно на единия си крак, я другият е изнесен напред, това сочи, че обича да е център на вниманието, темпераментът й е активен, знае какво иска и още по-важното – как да го постигне и обикновено не се спира пред нищо по този път. Нерядко изключителната увереност, която изпитват и излъчват тези представителки на уж слабия пол, ги отвежда доста напред в кариерата, нерядко и до много високи властови позиции.

Спортната стойка – краката са разкрачени на ширината на раменете – говори за умора, равнодушие и безразличие. А ако са скръстени, това е сигурен, че е честолюбива и нетърпелива при осъществяването на нещата, които е замислила. Хазартният й, доволно възбудим темперамент често я подтикват към предприемчивост, а енергичността и динамизмът й са истински коз в живота.

Е, и няма как да не стигнем до това, което истински вълнува всеки мъж, дължината на краката. Психолозите твърдят, че късокраките жени стоят на земята уверено и твърдо и макар от време на време да страдат от промени в настроението, са реалистки и решават житейските си проблеми бързо и леко. Докато дългокраките им посестрими са чувствителни и романтични, обичат да си помечтават и трудно се справят дори и с най-леките житейски ситуации.

Е, ако има мъж, който не иска дългонога и беззащитна половинка, да се обади! 🙂

 

Пасивни в контактите

haИма такива хора, които не са активни в социалните си контакти. Със сигурност повечето от вас имат по един или няколко такива познати или приятели. Те рядко или почти никога няма да се сетят да ви звъннат, да инициират или организират някакво обща сбирка, кафе или друго дружеско преживяване. И обикновено често им се сърдите за това. Автоматично ли обаче това означава, че те са лоши приятели. Веднага ще ви кажа – не. И отговорът тук ще е от първо лице, защото аз съм точно от тази група. Не съм активната страна в какъвто и да е контакт – без значение дали е работен, приятелски или някакъв друг, свързан с ежедневието. Което обаче съвсем не значи, че не се сещам за близките си хора, че не мисля за тях. Напротив – дори мога да кажа, че е точно обратното. Просто изразните ми средства и необходимостта да вербализирам или показвам по собствена инициатива тази загриженост не е толкова силно изразена като при другите. И въпреки тази си странност и особеност на характера, смея да твърдя, че водя един доста активен социален живот – излизам, виждам се с различни хора – близки и не толкова. Просто те трябва да поемат нещата в свои ръце. И някак хората около мен са приели това като някаква моя странност, която не натежава чак толкова над другите ми личностни качества, и не правят такава драма от това.

Та мисълта ми е: ако и около вас има такъв човек, не бързайте да го отписвате, да го слагате в графата на неблагонадеждните или на тези, на които не може да разчитате. Обикновено такива хора са много по-отзивчиви при покана, някаква трудност, нужда от помощ или просто необходимост да си кажеш няколко човешки думи с някого в тежък момент. Прекалената активност, постоянното звънене за щяло и нещяло, не винаги означава мисъл за другия, дълбочина на чувствата и загриженост. И е добре да го знаем. С две думи – трябва да положим усилие да видим това, което се крие под повърхността.

 

 

Хапче против мързел?

pillНяма как подобно заглавие да не привлече вниманието на блогър, който се занимава с особеностите на човешкия характер. Разбира се, че привлече и моето и веднага отворих да видя какво се крие като информация във въпросната статия. Ами накратко – ставаше въпрос за това, че в Китай или Корея, ще ви излъжа, в някаква тамошна лаборатория са открили гена на мързела и начин, по който да му въздействат. С две думи – само да си каже тежката дума фармацевтичната промишленост и да изкара на пазара таблетките, и се слага веднъж и завинаги край на лентяйството.

Не знам защо, но първото нещо, за което се сетих, беше оная глава от култовата детска книга “Пипи Дългото чорапче”, в която главната героиня обясняваше на продавачка в козметичен магазин, която се опитваше да й пробута козметичен продукт против лунички, че тя си харесва дребните петънца по лицето и всъщност, ако продавачката има желание да й продаде нещо, да й предложи продукт, който ги прави повече, а не който ги премахва.

Та в тая връзка – в тия времена, в които работохолизмът става бич за човечеството в най-прекия смисъл, в които все повече хора в преследването на успеха и съмнителната материална стабилност не успяват да намерят баланса между работата и времето за себе си, от което се нуждае всеки нормален човек. Не успяват да изчакат душата си в бясната надпревара за материалното. Та в тия времена – способността да може да не мислиш за нищо час, да помързелуваш, да се пошляеш безцелно един следобед си е цяло богатство. Е, и аз като Пипи не ви искам таблетката срещу мързел – харесвам хората, които могат да се отпуснат, харесвам и моментите, в които аз мога да го направя.

 

Откритият поглед

pogledНа страницата на блога ми не веднъж съм подхващала темата за това, как различни черти от лицето ни, жестове, мимики и т. н. могат да бъдат ориентир за характера, който носим. Също така обаче в края на материалите винаги съм подчертавала, че всички направени изводи имат относителен характер, защото всяко правило често има повече изключения, отколкото потвърждения. Може би е така и с това, за което ще пиша днес – обективно. Но чисто субективно аз смятам, че този критерий, по който аз правя личната преценка за хората си, по-скоро е правило и от него има много малко отклонения.
Става въпрос за това, че откритият и прям поглед, когато разговаряш или общуваш, дори и невербално, с някого, говори за откритост и честност и на характера. Поне на мене чисто емоционално хората, които ме гледат в очите, винаги ми въздействат много по-силно, изпитвам доверие към тях и към думите им. Обратно – не харесвам и се плаша от хлъзгави погледи, от очи, които шарят нагоре, надолу, настрани, но избягват събеседника. Такова поведение ми говори за прикритост, неискреност и задни мисли и за човек, който лесно може да те подхлъзне. И честно казано, обикновено практиката и житейският ми опит са доказвали точно това.
Разбира се, от психологическа гледна точка не би било добре да се пропуска възможността подобно прикрито поведение, особено при първи контакти, да е резултат от свръхпритеснителност, определени личностни комплекси и т. н. При всички случаи обаче не прави добро впечатление.
Затова, даже и да ви коства много усилия на волята, гледайте право в очите, когато разговаряте с някого. Това ще му покаже за вас много повече от всичко, което може да изречете в своя подкрепа с думи, действия и т. н.