Богата тема е човешкият характер и доста се пробват да пишат и говорят на това поле, включително и аз 🙂 Много са, твърдят психолозите, външните белези, по които може да си направим заключение за чертите на притежателя им – предпочитания към храна, при жените грим, прическа и т. н. Оказа се, че характерът може да бъде определен и по типа фигура. У мен веднага изниква основателния въпрос – а какво става с характера, когато с помощта на съвременните спортни програми и фитнес уреди успеем от единия тип фигура да влезем в другия, това води ли и до личностни изменения? Но нека да видим каква е връзката, която намират психолозите между основните типове женска фигура и чертите на характера на притежателката им. Фигура, тип круша – за жените с такава фигура психолозите твърдят, че са много амбициозни, решени на победа на всяка цена и с непоклатима воля. Обикновено те се насочват към професии, характерни за мъжкия пол, и няма нещо, което е в състояние да ги спре по пътя на кариерното им израстване. Жените с фигура пясъчен часовник пък психолозите определят като силно интуитивни и много деликатни. В синхрон и с женствените им форми е и характерът им – спокоен и умиротворяващ. Жените с фигура, наподобяваща на правоъгълник, са с типично мъжки характер. Издръжливи, решителни, те винаги знаят какво искат и как да го получат. И последният тип – ябълка: жените с фигура ябълка обикновено са с мек и компромисен характер, те са внимателни и постоянно се страхуват да не обидят някого. Силно отдадени в любовта и предани в отношенията си с отсрещния пол, жените с фигура ябълка са идеалният вариант за семеен партньор.
Месец: януари 2013
Синдромът “едно дете”
Нямам представа дали терминът, който въвеждам в заглавието, съществува в науката за човешкия характер, или дали поне има приближаващ се по смисъл до него научен термин. Няма никакво значение, защото смятам наблюденията си върху този синдром за доста задълбочени и в този смисъл изводите, направени от тези наблюдения – също за дълбоки и верни. Синдром “едно дете” аз наричам определена съвкупност от черти на характера и поведението на хора, които нямат братя и сестри и са единствено дете в семейството. Разбира се, започвам да излагам наблюденията си върху този синдром с уговорката, че всяко правило си има изключение, тоест отличителните за синдрома особености на характера и поведението в никакъв случай не се отнасят до всички представители на групата “едно дете”. Първата отличителна черта на този синдром е егоизмът – понякога умерен, но по-често неумерен. Обикновено единствените деца в семейството са свикнали да бъдат център на вниманието и да не делят нищо с никого. На един по-късен етап този модел от семейството се пренася и в живота. На второ място децата, отгледани сами, много често се отличават с прекомерното си его – за тях няма нищо и никой по-значим и по-стойностен от тях самите, няма граници, които не биха прекрачили, ако има опасност някой или нещо да нарани егото им. И трето, за тях не съществува отговор “не”, свикнали на изпълнението на всякакви свои желания и прищевки в детските си години, те смятат, че е редно да се случва така и в живота и ако това не се случи, по подобието н, те са в състояние да повишават тон и да вдигат грандиозни скандали, ако някой си позволи да не се съгласи с тях или да им противоречи.
Непостоянните хора
Едва ли има човек, който да няма в по-близкия си или далечен приятелски кръг човек, на когото определението непостоянен да не приляга плътно. Има такива хора – които често сменят интересите си, позициите си, харесванията и нехаресванията, решенията си, настроенията си, отношението си към нещата и хората – най-често без обяснима и за самите тях самите причина. Често тези хора се блъскат от едната крайност в другата и обратно. Непредвидими и необясними, те със сигурност не са от предпочитаните за приятели, партньори или колеги хора. Защото всеки, даже и най-големият авантюрист, в делничния си живот предпочита животът му, както и хората около него, в едни нормални рамки да са предвидими. Предвидимостта, макар и в повечето случаи относителна, в голяма степен създава усещане за сигурност и стабилност, неща, много важни за всеки от нас. Наред с всичко това, непостоянните хора не са полезни и сами за себе си, обикновено те не са от победителите, а от губещите, което си има своето логично обяснение. Много по-вероятно е да спечелиш едно състезание в определен момент, ако правилата в него не се сменят постоянно. Ако не сменяш постоянно начина си на игра. Защото, променяйки се постоянно, рискуваш никога да не улучиш правилната тактика. Което в никакъв случай не значи, че човек трябва да стои на едно място и да не се развива. Не, постоянството не е застой, а относително стабилни позиции по важни въпроси. И когато човек е относително постоянен, няма как да не дойде момент, в който това, което е той, да е успешният модел.
Жените кучета
Както ви обещах миналия път, ще ви запозная с характерните черти на другия тип жени – жените кучета. Разбира се, за да не се обиди някой, правя веднага уговорка, че става въпрос само за особености на характера и поведение спрямо отсрещния пол. Правя това уточнение, защото, ако наречеш някоя жена котка, едва ли ще се обиди – все пак котките са грациозни животни. Но кучета – породи всякакви:) Едно обаче не може да се отрече на кучетата, че за разлика от своенравните и себелюбиви котки, са предани и открити и в повечето случаи предвидими. Това са най-отличителните черти и на жените, тип куче. И те са открити, предани, зависими, безхитростни, но… Но в тях отсъства загадка. В повечето случаи покоряването на такава жена не е трудно за мъжете и дали заради откритостта и предвидимостта, обикновено те бързо губят интерес. Да, с този тип жена всичко е лесно, просто и ясно и без особен риск – няма опасност такъв тип жена да скочи ненадейно и метафорично казано, да те захапе, но пък за сметка на това не е интересно и определено не подхранва вродения във всеки мъж ловен инстинкт. Защото този тип жени не се налага да бъдат отвоювани или поне не много трудно. А мъжете обичат трудните трофеи – без значение колко са ценни. Както стана дума и предния път обаче, предпочитанията на мъжете към единия или другия тип не са даденост завинаги – в различни периоди от живота им те се променят. Така че, без значение кой от двата типа сте, не се стремете да се вписвате в другия, за да се харесате повече. Със сигурност някъде около вас има мъж, който е на етап от живота си, в който харесва точно типа, който сте.
Приказната съкровищница на света
Всеки народ се отличава със свои специфични обичаи, вярвания, различни по жанр и форма произведения на словесното умение на хората от народа. Едно от най-големите богатства във фолклора на народите по света обаче са народните приказки. Затова не е случайно, че често наричат световното приказно наследство Приказната съкровищница на света, а и под това заглавие излизат редица сборници с приказки от цял свят, като например поредицата под същото име от издателството на Светльо Кантарджиев Ню Медиа Груп, която можете да откриете по книжарниците.
Разбира се, не от всеки фолклорен разказ се е получавала приказка. От поколение на поколение са се предавали и са се запазвали само онези разкази, които са събирали в себе си най-важните за хората неща. Народните автори на приказки са събирали в приказките мъдростта на своя народ, неговите надежди, вярвания и мечти. Оттук идва и специфичното и различното в приказките от различните краища на света, които намират място в Приказната съкровищница на света. Всеки познавач и любител на народните приказки на различните народи не може да не е забелязал обаче, че макар и пречупени през различния за съответния народ мироглед, често в приказките на отделните народи има повторение на сюжети. Специалистите обясняват това с научния термин странстващи сюжети, което ще рече, че приказките са се предавали от уста на уста и често са прехвърляли граници, намирайки почва буквално по целия свят. Може и да има логика в това. Но не е изключено дълбокият смисъл на тези повтарящи се сюжети да е в общите вълнения и ценности на хората дори и в най-отдалечените кътчета на земята. Както, слава богу, е бил общ и стремежът създаваната с векове народна мъдрост да бъде предавана от уста на уста, съхранявана през вековете, за да намери днес достойно място в това, което наричаме Приказна съкровищница на света.