Сред разнообразието от най-екзотични фобии, от които страда съвременният човек, безспорно една от най-широко разпространените е аутофобията, или патологичният страх от това да не останеш сам. Този страх причинява множество проблеми – и емоционални, и физически. Човек живее в безкрайни съмнения за това, че не е нужен никому, и в постоянен страх, от това, че може да остане сам. Проявленията на тази фобия са доста вяли и в повечето случаи те остават незабелязани от околните. Рядко, при отключващо събитие, съвсем неочаквано може да се прояви патологичното измерение на аутофобията – примерно, когато човек загуби много близък приятел или пък роднина. Тогава могат да се появят така характерните за другите (не толкова кротки) фобии панически атаки и тревожни разстройства. Както и при другите патологични страхове или психологични отклонения, би следвало да се отбележи, че и тук няма застраховани. На практика болезненият страх от самота може да се появи при всеки един. Все пак психолозите наблюдават по-голяма честота на аутофобията сред жителите на големите градове и обясняват това със забързания ритъм на живот и растящата алиенация. Интересен факт е, че тази фобия, противно на очакванията, не се проявява в състояние на самота. Обикновено, за да се прояви, е задължително присъствието на партньор и последваща раздяла, която се интерпретира като истинска трагедия. В такива случаи аутофобът на момента търси заместител на липсващия вече партньор, който и да е – само и само да не е сам. Разбира се, подобно поведение не само снижава качеството на живот, но не повлиява добре и отношенията с околните.
Месец: юли 2012
Кариеристите
Сигурно ви е правило впечатление, че за успешните хора никой никога не казва, че са кариеристи. За тях обикновено се казва, че са постигнали отлични резултати в работата си, че са се изкачили по йерархичната стълбичка и други подобни. Думата кариерист почти никога не се използва, смята се, че е натоварена с отрицателен заряд и звучи обидно. Така или иначе от действителността, включително и от наблюдения в близкия ни професионален кръг, ние знаем, че често зад тези смекчени определения на успелите хора се крият не съвсем присъщи за нормалния човек качества. Кариеризмът е съчетание от действия и качества, които в никакъв случай не са приложими към обикновения човек. Пример – за всеки нормален човек от изключителна важност е това, какво мислят хората около него, за кариеристите мнението на околните, включително и на по-възрастните и опитните в работата, няма абсолютно никакво значение. Те изхождат от разбирането, че да се угоди на всички, е трудно, затова не се интересуват от мнението на околните, за да не попаднат в тяхна зависимост. Кариеристите никога не се подават на емоциите си и винаги са сдържани – при тях водещ е разумът. И това е едно от нещата, които ги дърпат напред, защото знаем, че решения, взети под напора на емоциите, не винаги са най-верните. Кариеристите са непоправими оптимисти, вярват в добрия развой на нещата и никога не се предават, даже и когато са направили тежка грешка. Именно в грешките е тяхната сила – от своите се учат, а върху чуждите правят кариера. Независимо от хладния си разум обаче кариеристите са доста общителни и лесно намират общ език с другите. Те умеят да добият полезна информация буквално от въздуха и да я използват в своя полза. Четат добре знаците на съдбата, защото знаят че нищо в живота не е случайно, както и че граници в стремежа им към постигане на поставените цели няма.
Плътността на устните и характерът
Онзи ден си говорим с приятелка по телефона. Добре, че и двете сме на М-тел, че иначе не ми се мисли за тези сладки приказки какви сметки ни чакат. След клюките, които обсъдихме се замислих – има ли връзка между плътността на устните и характера? Широко разпространеното мнение е, че има такава връзка. Какви ли не пороци и слабости на характера се приписват на притежателите на тънки устни. Обикновено ги описват като злобни и завистливи. Но на практика се оказва, че такива определения и обобщения не винаги отразяват действителността и е особено обидно и неинтелигентно, когато някой си съставя мнение за друг само на базата на определени външни белези, без да му е дал възможност да се докаже и по други начини. Първото нещо, което би следвало да се предположи за притежателя на тънки устни, е не че е злобен и завистлив, а че по всяка вероятност предците му са били от далечния Север – защото именно за тези народи са характерни тънки устни. От само себе си се разбира, че няма как те всичките до един да са завистливи и злобни. Както не би следвало изначално да се предполага, че всички представители на африкански племена, които се отличават с месести и плътни устни, са добри и щедри. Няма как да е така. Разбира се, все пак науката за физиономиите ни предлага определена трактовка на характера на базата на плътността и формата на устните, но трябва да се отбележи, че при това тълкуване се вземат предвид и много други подробности, което иде да покаже, че даже науката не слага всички хора с тънки или плътни устни под общ знаменател. Но дори и да ги слагаше, факт е, че живеем в ерата на силикона, и едва ли това трябва да е най-точният ни ориентир за характера на човека срещу нас.
Защитните механизми на човешката психика
На всеки човек е присъща необходимостта от самоуважение. И за да задоволява тази наша необходимост, психика ни си е създала механизми, с които да измести от съзнанието ни неприятните и обезпокояващи преживявания, да ни накара да ги игнорираме. Обикновено психологическата защита действа пряко нашата воля, когато нещо заплашва душевното ни равновесие, психическата ни безопасност и разбирането ни за собствената ни личност. Какви са най-популярните защитни механизми на нашата психика и как действат те? Първият и най-рано открит от науката механизъм е така нареченото изместване. С негова помощ от съзнанието на човека се отстраняват травматични преживявания, обстоятелства или информация. С изместването са свързани и много случаи на забравяне на неща, които могат да разколебаят представата ни за самите нас. Рационализацията е друг много надежден механизъм за защита на Аза. Какво представлява той? Когато след необмислени действия се стигне до неприятни последствия, човек винаги се стреми да оправдае своите постъпки. Прави го не умишлено, а подсъзнателно, за да може да съхрани самоуважението си на едно здравословно ниво. Третата защитна клапа на човешката психика е така наречената проекция. Тя обезпечава човека при запазването на една удовлетворяваща го представа за него самия, като приписва неприемливите му постъпки, идеи, желания и чувства на другите. Проектирайки собствените си негативи върху тях, той насочва и гнева от собствените си недостатъци в посока към другите. Това са трите най-значими защитни механизми на човешката психика, с които, разбира се, съвсем не се изчерпват автономните й защитни сили, защото психиката е като айсберг – малко се вижда, повечето е скрито.
Чаровните хора
Като повечето звучни и красиви думи и думата чар идва от френски и в превод означава обаяние, привлекателност. Всеки човек има собствено симпатично излъчване, собствен чар и всеки сам за себе си решава в какво точно се проявява неговата привлекателност. Но все пак има някои общи неща за чаровните хора. По правило хората, които са обаятелни и харизматични, са уверени в себе си, знаят цената си, което в никакъв случай не означава, че обладават прекалено самолюбие. Най-често самочувствието им води началото си от съвсем обективната оценка на собствената им личност. С какви качества се отличават тези хора? Обикновено те са мъдри и свободолюбиви, имат ясно изразена позиция и собствено мнение, което заявяват смело. Отличават се с доброта, наблюдателност и чувствителност към проблемите на околните. Оптимисти по отношение на основни жизнени въпроси, те умеят да ползват своя опит, знания и интуиция и обикновено правят правилните изводи. Обаятелните хора умеят да мечтаят. Те са привлекателни и с това, че умеят да предразполагат към себе си и да постигат успех не благодарение на своята информираност или пък умения, а преди всичко благодарение на своята положителна нагласа към живота и хората. Разбира се, чарът е преди всичко природна даденост, но не е съвсем невъзможно да го потърсим в себе си и да го развием. Чаровен е акуратният, внимателният и приятен човек, внимателно изслушващ и интересуващ се от своя събеседник, ненатрапващ своите достойнства на околните – все неща, които може да възпитаме у себе си, нали?