Сигурно много често ви се е случвало да чуете реплики, отнесени към възрастен човек, абе той, като беше млад, не беше такъв, ама като остаря, се промени. Затова днес ще поговорим за това настъпват ли с напредването на възрастта определени промени в човешкия характер. В научната литература е широко застъпена тезата за заостряне или огрубяване на определени личностни черти в етапа на старостта. Например хора, които в младостта си са били тревожни и мнителни с възрастта стават още по-тревожни, мнителни и подозрителни, у пестеливите пестеливостта често преминава в алчност и стиснатост, подхранвани от постоянния страх на възрастните хора да не бъдат ограбени или да не завършат живота си в бедност, при трети принципността и твърдата позиция от младежките им години често преминава в нетърпимост към чуждото мнение и обявяване на война на околните. Емоционалната невъздържаност при други се заостря до степен на взривна агресивност и често до пълна невъзможност за контрол над емоционалните реакции. През този етап от живота съвсем обяснимо се засилват и притесненията за здравословното състояние, често достигащи до хипохондрия, неувереността в бъдещето заради намалените от възрастта жизнени и социални перспективи. Наред с тия промени в не толкова положителна посока, старостта понякога води и до доста положителни личностни промени. Често при възрастни хора се забелязва една умиротвореност, отстъпление от дребните житейски страсти, осмисляне на истински ценните неща в живота, омекотяване на противоречивите черти в характера, адекватна оценка на възможности и способности. Така че да – с възрастта действително настъпват личностни промени, но никак не е задължително те да са само лоши или само добри. Много често, както и при други неща в живота, истината е някъде по средата.
Leave A Comment