Всеки честен към себе си човек ще си признае, че поне веднъж в живота си е изпитвал не особено красивото и благородно чувство завист. Дали черна, или бяла, завистта си е завист и не е особено приятно, нито пък продуктивно чувство и за този, който я изпитва, и за този, към когото е насочена. Особено вредна обаче е тя за човека, у когото се генерира – завистта изсмуква жизнените сили и положителната енергия на този, който завижда. Затова трябва да се научим да се борим с нея – преди всичко заради собствения си душевен мир, заради собственото си равновесие, а и заради комфорта на хората около нас. Като начало в борбата с червейчето на завистта е добре да се научим да разпознаваме това ядовито чувство, да го неутрализираме навреме и ако успеем, дай боже, да го заменим с нещо положително и градивно. За това могат да ни помогнат и най-елементарни практики за самовнушение, стига да сме достатъчно мотивирани и истински да желаем да се преборим с тази си човешка слабост. На първо време можем да започнем да си повтаряме, че щастието, парите и успехът по света са в изобилие и ако са се случили на много други хора, това означава едно-единствено нещо – че някой ден ще се случат и на нас. Трябва да се научим да се радваме на успеха и придобивките на хората около нас, защото това означава, че успехът е близо. Добре е съзнателно да възпитаваме добро отношение и доброжелателност към околните, да бъдем добри и щедри с хората, защото със сигурност позитивната нагласа привлича и положителни събития в живота на човек. И гони червея на завистта.
