Етикет: свобода

Характери

Ерих Фром: философът на свободния дух

Posted on by Character

Ерих Фром е едно от тези имена, които не можеш да пренебрегнеш, когато става дума за човешката психология и философия. Неговата уникална личност и силен дух са оставили дълбоки следи в света на мисленето и разбиранията за човешката природа.

Фром не е бил просто психолог или философ. Той е бил човек, който е вярвал в потенциала на всеки един от нас да бъде свободен, да обича и да живее автентично. Роден в Германия през 1900 г., Ерих Фром израства в среда на напрежение и несигурност, които формират неговото мислене за свободата и вътрешната сила. Но това, което го прави толкова уникален, е начинът, по който той вижда човешката душа – като нещо, което постоянно търси свобода, смисъл и любов.

Книгите му, като „Изкуството да обичаш“ и „Бягство от свободата“, не са просто теоретични трудове, а истински наръчници за разбиране на нашите собствени желания и стремежи. Той вярва, че хората се борят със страха си от самотата и отговорността, която идва със свободата. В този контекст, силата на духа, която Фром въплъщава, е вярата му, че истинската свобода не е просто да правиш каквото си искаш, а да осъзнаеш отговорността, която носиш за собственото си щастие и съдба.

Уникалността на Фром се състои в неговия подход към човешката природа. Той не се страхува да говори за любовта като централна сила в живота ни. За него любовта е не само емоция, а действие, отдаване и разбиране. Фром съчетава психологията с философията по начин, който ни кара да се замислим за това как живеем, как обичаме и как търсим смисъла в живота.

Неговата сила на духа се проявява и в непрекъснатия му стремеж да помага на хората да намерят вътрешната си свобода. В свят, който често ни задушава със страхове и несигурност, Фром ни напомня, че силата ни идва от способността ни да обичаме и да избираме съзнателно собствения си път. Той вярва, че хората могат да се развиват само когато открият автентичната връзка със себе си и другите.

Ерих Фром остава пример за човек с изключителен характер и сила на духа. Той ни вдъхновява да бъдем не само свободни, но и отговорни – към себе си, към другите и към света, в който живеем.

Характери

Свободата в съвременния свят: Предизвикателства и възможности

Posted on by Character

Съвременният живот предоставя невиждани преди възможности и комфорт, но с тях идват и нови предизвикателства, които могат да ограничат нашата свобода. В този контекст може да се разгледат различни аспекти:

Технологични иновации и комуникация: С развитието на интернет и социалните мрежи, хората имат по-голям достъп до информация и възможност за свободно изразяване на мненията си. Това дава глас на голям брой хора, които в миналото може да са били мълчаливи. В този смисъл съвременният живот дава повече свобода на изразяване.

Лична автономия: В съвременния свят имаме по-голяма свобода в избора на кариера, образование, място за живеене и начин на живот. Мобилността е увеличена, като сега хората имат възможност да пътуват и работят по целия свят, което предоставя по-широк спектър от възможности.

Цифрово проследяване и наблюдение: Въпреки това, с нарастването на цифровите технологии и интернет, нашите дейности са под постоянно наблюдение. Това може да ограничи чувството на лична свобода, тъй като дейностите ни се записват, анализират и използват за различни цели от различни организации и правителства.

Глобални проблеми и регулации: Въпреки свободите, които съвременният свят предлага, има и нови предизвикателства, като например изменението на климата, киберсигурността и пандемиите. За справяне с тези проблеми се налага да се приемат нови регулации и ограничения, които може да ограничат личната свобода в името на общия интерес.

Следователно, свободата в съвременния свят е комплексно понятие, което се движи в две посоки – от една страна, имаме по-голяма свобода на изразяване и личен избор, а от друга – сме подложени на по-голямо контролиране и ограничения от външни фактори.

Характери

От страст в мания

Posted on by Character

Онова изпепеляващо чувство, което предимно свързваме с любовта – страстта. Всички знаем за нея и сме я изпитвали в тази ѝ позната комерсиална форма. Но истината е, че тя съществува и в друг вид. Често например се изразява в хоби, забавление, работа и дори мечти. Но трябва да внимание с нея, защото много лесно може да изпуснем тази необуздана наша човешка сила и тя се превърне в мания.

Всъщност страстта е тази, която поддържа влечението ни към силните усещания. Тя ни дава нови емоции и ни запалва, за да се изстреляме нагоре. Такъв пример е хобито, което често прераства в бизнес и работа. Друг път пък е олицетворение на изкуството, оставящо нещо на света. Трети – просто ни обогатява вътрешно и ни кара да се чувстваме по-щастливи и смели.

Изненадващо обаче е, когато страстта вземе превес над нас и ни тласне не по пътя на успеха, а по този надолу. Мислите си, че е невъзможно? Напротив, даже това е най-вероятният вариант, ако не се преосмисли като нещо висше. А за да не са думите ми просто „хвърчащи“ в пространството, ще ви дам и простичък пример.

Представете си човек, който обича модата, дрехите, обувките, аксесоарите. Той непрестанно следи този фешън свят и се стреми да се сдобива с ценни продукти. В тази си страст, предполагате, че ще стане моден редактор или ще работи в сферата. Не е изключено, ала в повечето случай се достига до скъпи покупки над бюджета, които водят до кредити.

Именно непремереността на страстта и пускането ѝ изцяло на свобода ни лишава точно от волността ни. Затова не трябва тя да бъде чувство, на което да се отдадем напълно и мания, която да ни погуби. Вкарването ѝ в релсите на стремежа и използването ѝ като подтик към достигане по-високи цели е нейната сила. Нека да я използваме правилно.

Характери

Аз, моя милост и хората около мен

Posted on by Character

Човешкият характер е труден за разбиране, дори своя собствен. Понякога допускаме някои хора в обкръжението си и им се доверяваме, докато не дойде моментът, в който не се случи нещото, което не отваря широко очите и ни показва колко всъщност сме бъркали в преценката си. А може би всъщност въобще не сме бъркали в преценката си, а сме бъркали за нас самите.

В повечето случаи хората нямат напълно обективна преценка за себе си. Или прекалено много се надценяват, или прекалено много се подценяват. Това да виждат себе си отстрани и да могат да излязат от естествения си егоизъм – сигурно никога не се случва в реалният живот.

Хората за мен по природа са до някъде лоши – искат да имат нещо и първичният им инстинкт е да го вземат на цената на всичко, ако ще и това да наранят физически друго същество. Ето защо хората, живеейки в социум, сме създали определени правила за поведение и съвместен живот. Които всички трябва да спазват… и пак има такива хора, които не го правят. Те са преследвани от закона и въпреки това, че ще понесат някакви последици за действията си, които ще му бъдат наложени от мнозинството, не ги е притеснявало и те са извършили това деяние.

Повечето хора обаче ги е страх. Страх ги е от това да спрат да се чувстват свободни сами да избират (колкото и нереално да е това всъщност). Ето защо с годините са приели тези правила и те са се превърнали в техни устои.

Когато става въпрос за това да се опознаем – можем ли наистина да го направим, без да бъдем повлияни именно от тези социални и обществени норми, които светът ни е наложил?

Характери

Всички искат да контролират

Posted on by Character

controlЗапочвам темата с интересен психологически експеримент. Събрали неколцина доброволци, които настанили в комфортен апартамент – с мебели, модерна кухня, добра храна и богата библиотека. Уловката била в това, че вътре не можели да контролират нещата. Осветлението се включвало, когато човек отвън, който отговарял за това, реши и го изключвал пак по собствено усмотрение. Участниците в експеримента обаче получавали прилична компенсация за създаденото им неудобство – за престоя си в жилището от затворен тип 🙂 им давали заплата, няколко пъти по-висока от тази, под която се подписвали в службата си. Как мислите е завършил опитът. Или по-скоро кога? 🙂 Най-издръжливите устискали седмица и се отказали. Дори били готови да се лишат от всичките пари, които са спечелили с участието си, само и само да откупят свободата си. Отнемането на правото им да влияят дори и най-дребните битови детайли се оказало непоносимо за тях.

Едва ли този финал учудва някого. Всички ние, в по-голяма или по-малка степен, страдаме от тази болест – да държим изкъсо нещата и хората около себе си – и си знаем диагнозата.

Всички искат да контролират живота си, съдбата си, роднините си, близките. Шефовете искат да направляват своите подчинени, а подчинените – началниците си; собственикът на куче – питомеца си, домашния любимец – стопанина си; премиерът – министрите си, те пък него. Метеоролозите искат да влияят на климата, а човечеството иска да държи изкъсо дори Бог. Така май се пееше в една песен. Така май се случва и в живота.

Дайте обаче да си говорим сериозно – поддават ли в действителност нещата в живота и природата на въздействие, сериозно ли някой може да си мисли, че винаги може да им влияе. И още по-важното – че дори и да успява, това е печеливша житейска позиция.

Кой обича надзирателите, надзорниците или инспекторите. Никой – съобразяват се с тях, но често ги изолират. Което също е вид надзор. И означава, че всеки, който силно иска да е контрольор, в крайна сметка се превръща в контролиран.