Случвало се е на нас самите или пък на кой друг да му кажат, че не проявява характер. В превод означава, че не е посмял да защити позицията си. Но дали наистина е това характерът, който трябва да се покаже, какво представлява и как наистина да го познаем?
Какво е характерът?
Характерът се приема като действие на човек според неговите мотиви и нагласи, придавайки стабилност на социалното си поведение. В психологията обаче има различно определение, което не се отнася до това, което човекът „трябва“ или „иска да бъде“, а по-скоро до това, което човекът „е“. Тази разлика се дължи на факта, че има случаи, в които субектите се характеризират с липса на характер, що се отнася до етичното чувство на обществото. Въпреки това те притежават много силен характер от психологическа гледна точка.
Психологическият характер е известен като онези способности, които изискват индивидът да взема решения, да прави оценки, да постига цели и т.н. Тук трябва да има предвид и всичко, което включва индивидуалното му съществуване.
Кой е човек със силен характер?
Въпреки че често е подвеждащо, наличието на силен характер не означава да имате буен нрав или да се ядосвате лесно. По-скоро се отнася за човек, който не се колебае в своите решения и убеждения. Хората със силен характер са склонни да контролират своите импулси и да реагират по подходящ начин на онези предизвикателства, които животът им поставя. Заедно с това те развиват и използват всички ресурси, с които разполагат, за да могат да вървят напред.
Много често вярваме, че хората със силен характер не се страхуват, че се изправят пред всяка ситуация без страх и смелост, но това не е вярно. Те изпитват страх, но за разлика от тези със слаб характер, чийто страх ги парализира, при силните той ги активира, карайки ги да се изправят смело пред него.
Етикет: психология
Всички обичат Реймънд
Ако не сте гледали забавния американски сериал “Всички обичат Реймънд”, то поне сте чували името му, щото то се превърна в нещо като метафора. Има хора, на които им се иска да живеят в такъв сериал, само че, да си го кажем честно, в живота няма вариант всички да те обичат и харесват. И се чувстват болезнено некомфортно, когато някой даде най-дребен знак или пък явен сигнал, че не харесва поведение, характер или външност. Обикновено хората бъркат такъв тип поведение със силно его, придружено от свръхсамочувствие. Истината обаче е, че хората, които твърде много държат да се харесат, хората, които болезнено приемат всеки намек за нехаресване, хората, които не търпят критика, защото не могат да я понесат, просто имат болезнено ниско самочувствие. Защото самочувствието, реалното самочувствие не е това, което показваш, то е това, което усещаш за себе си. Обикновено хората, които страшно много държат другите да ги харесат, имат сериозни вътрешни колебания относно възможностите и качествата си. Те са неуверени и понеже не могат да намерят подкрепа и увереност от себе си, я очакват от хората около себе си. Това е изключително важно за тях, понеже не могат сами да се остойностят, очакват това от другите. Добрите новини са две – първата е, че върху самочувствието може да се работи – вече има много специализирана литература на тази тема и психологически практики, които могат да доведат до добри резултати, и втората е, че с напредването на възрастта, част от суетата изчезва, себеуважението обикновено расте, и не е чак толкова необходимо да се оглеждаш в реакциите на другите, за да видиш кой си и къде си.
Страните на монетата
Днес ми се иска да погледна на човешкия характер не толкова професионално, не по критериите на психологията и свързаните с нея науки, а по-скоро метафорично и знаково. Да погледнем на човешкия характер като две страни на една монета. Никога не са еднакви, нали? Доколкото имам познания в тая посока. Освен ако не са някаква специална поръчка, лимитирана серия. Само че в живота и при хората специални поръчки няма. Всички сме подвластни на природните закони, носим определен характер и няма начин той да бъде еднозначен, а мисля, няма и да е интересно. Винаги има светла и тъмна страна. Да, всеки от нас трябва да се стреми и да търси ресурси в себе си да култивира, доколкото е по силите му, повече положителни качества и да тушира отрицателните прояви на характера си – говорили сме много за това. Само че днес няма да говоря толкова са самопознанието и възможността за самоконтрол и промяна, а по-скоро за търпимостта и разбирането към кривиците на характера на близките и не толкова близките до нас хора, за това, как да изработим толерантност и способност да разберем, че както ние не сме идеални, така и другите няма как да са съвършени. С две думи да погледнем философски на човешката психология и особености на характера. Дали е лесно, със сигурност не е. Но си мисля, че си струва да опитаме – при всички случаи би направило живота ни далеч по-безпроблемен и приятен. Пък и си мисля, че развиването на толерантност и търпимост е малко по-лесен процес от промяна на понякога генетично заложени черти на характера.
Позите по време на сън и характерът
Психологията изучава как да определим характера на човек по походката, жестовете, маниера на говорене, по любимите цветове и пр. Всичко тези неща обаче в известна степен биха могли да бъдат контролирани. Нищо не пречи да се откажем от тъмните цветове в гардероба си, да култивираме походката си, да овладеем жестовете си и да тренираме речта си. Има обаче едно нещо, което може да разкаже много за характера на даден човек, за неговото настроение и психологическо състояние в определен момент, че даже и за отношенията с интимния партньор, нещо, което обаче няма как да контролираме – позата по време на сън. Как спим и каква информация носи това? Позата зародиш – като бебе в утробата на майката – обикновено говори за неувереност и несигурност. По правило така спят уязвими хора, които се нуждаят от по-силен и сигурен партньор. Разперената поза – спящият е по корем, ръцете са на главата или под нея, а краката са опънати – е характерна за хора пунктуални и точни. Такива хора не се боят да поставят трудни цели пред себе си и обикновено не се спират пред нищо, за да ги реализират. Царската поза – по гръб с лице нагоре – в синхрон с името си говори за силни личности, които не таят никакви страхове в себе си, уверени и властни. И в заключение, най-често срещаната поза по време на сън – непълен зародиш – спящият е на една страна с леко свити към корема крака. Тези хора са стабилни и трудно нещо може да ги извади от равновесие, отличават се с логично мислене и здрав разум. Погледнахте ли вече каква поза е заел партньорът ви?! 🙂
Морална идентичност
Днес продължавам с друг много модерен напоследък, а също така и сравнително нов термин в психологията и психоанализата – морална идентичност. Какво е моралната идентичност? Ще ви обясня простичко. Моралната идентичност е собствената ни представа за това, кои сме ние и как сме разположени сред другите, на базата на моралните ценности, които носим. Психолозите твърдят, че моралната идентичност се формира някъде в юношеството, когато развивалите се самостоятелно до момента морални принципи и идентичност се сливат и образуват така наречената морална идентичност. Което ще рече, че на тази възраст някъде моралните ни принципи става важни за нашето самоопределяне. Веднага искам да направя уговорката, че морална идентичност като термин не носи нито положителен, нито отрицателен смисъл. Иначе казано, силно развитата морална идентичност значи единствено това, че имаме установени морални принципи, които ни водят в нашите постъпки и които имат значение за нашето самоопределяне, принципи, които отстояваме със зъби и нокти, но съвсем не значи, че тези морални принципи съвпадат с общоприетите морални норми на обществото. В този смисъл силната морална идентичност, подплатена с нездрави морални принципи, е доста опасна, защото обикновено такива хора са безкомпромисни и доста агресивни при отстояването на принципите си, непоклатимо вярвайки в правилността им и често оправдавайки с тази правилност и най-безумните свои постъпки. Което съвсем логично прави отрицателно подплатената морална идентичност голям проблем на съвременното общество и неслучайно психолози, психоаналитици и треньори по личностно развитие търсят механизми, с които да й повлияят. Доколкото са ясни обаче нещата около начина, по който функционира моралната идентичност, това може да се случи някъде там, в юношеството, след това вече е късно.