Кой е новият човек на съвремието? За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем кой е старият. Какви са били неговите добродетели и какви са сегашните? За тях сведения може да вземем от различни книги, а представата сами да изградим за себе си. На моята влияние оказаха книгите на Васил Лазаров и издателство „Нов човек“.
Трябва да започна с факта, че и авторът, и издателството са свързани с християнството. Но не си представяйте църковните догми. Тях аз чувствам далеч от себе си. От религията ме докосват нравите, които човек би трябвало да притежава дълбоко в себе си и винаги да проявява. Те са засегнати не само в християнството, но и в други учения и според мен са общочовешки. Именно към това насочват Лазаров и „Нов човек“.
В произведенията на Васил винаги има мистика, труден житейски период, съпътстван с тягостна държавна обстановка. Причината е, че именно в тези трудни моменти хората са най-сензитивни и склонни да се насочат към Бог. Така те се смиряват и проявяват ценностите, които са заложени в тях самите. Любов, прошка, равенство са само част от качествата.
В този дух е и голяма част от литературата, предлагана от издателство „Нов човек“. То е създадено преди 30 години, с цел представяне на сериозна библейска литература за днешните проблеми на човек и припомняща основополагащи човешки закони. Въпреки че идеята е да се получи обновление на представата за църквата и доближаване до нея, според мен се постига по-скоро показване на добродетелите, заложени в християнството.
И ето, че след кратък синтез от множество изчетени книги, аз вече имам своя представа за новия човек, който е и същия като стария. Той определено не е перфектен и е залегнал в материалното. Но щом „съдбата“ му предостави тежки изпитания, автоматично човекът се обръща към намиране на мира и доброто в себе си. Дори при мен се получи така и осъзнаването премина през един автор и едно издателство.
Етикет: представа
За книгите и хората
Първото впечатление е нещо важно. Много важно. Лесно и бързо създаваме положително или отрицателно такова, а то после може да има дългосрочни ефекти, които да не успеем да преодолеем със седмици, месеци… години.
Създаваме си представа за хора, които не познаваме лично, не сме говорили очи в очи с тях и може по никакъв начина да не са свързани пряко с нас. Извън традиционните начини, по които градим мнението си за хората, има обаче още един – на база това какво четат.
Често виждаме във влака, рейса, метрото, самолета, чакалнята, на опашка някъде и т.н. различни хора да четат. И нали знаете, любопитството е голяма работа. Всеки път се навеждаме да видим корицата на книгата, която прелиства непознатия ни съсед.
И изведнъж някоя от следните мисли минава през главата ни:
– О, блудкава история, защо въобще я чете, не си струва. Наистина ли ти харесва, що за човек си?
– Поредното фентъзи… никнат като гъби и не разбирам защо се четат толкова много. Явно това е поредния индивид, който иска да избяга от реалността.
– Хм, това изглежда като сериозна книга, този човек сигурно е доста умен…
– Каква е тази книга, не я знам, не е известна. Дали си струва вниманието, а ти защо се занимаваш с нея?
– О, руски автор. Какво, защо, вече не сме във времето на соца, можеш да четеш и други неща.
– Какъв е този еротичен роман, защо го четеш, да не би да…
Има още много и много примери, но сигурно сте схванали идеята. Така че, да. Склонни сме да си градим мнение за хората на база това какво четат. Има обаче начини да се предпазите от този ефект. Скривайте кориците, като ги подвързвате, слагате в калъф или правите нещо друго. Електронните книги също са добър похват. Все пак те въобще нямат корица.