Човек може да се справи с всичко

Скоро влязох в спор с една моя колежка, която твърдеше, че хората нямат вина за това, че са тръгнали по „лош“ път. Разговорът ни беше обвързан с употребата на наркотични вещества, злоупотребата с алкохол и кражбите. Нейната теза се въртеше около това, че като си попаднал в дадена среда и обстоятелства, те те моделират и не ти позволяват да развиеш доброто у себе си и да се впишеш пълноценно в обществото.

За мен обаче всичко е въпрос на личен избор. Да, може би някои хора не са виновни за това, че са се родили в такива семейства или са израснали в такава среда, но е било техен избор да й се поддадат.

Според мен хората сме изключително гъвкави същества, които можем да се приспособим към абсолютно всичко и в същото време можем да преодолеем абсолютно всичко. Единственото, с което не можем да се справим без външна намеса е сериозна болест. Но в тази насока има някои впечатляващи примери, които доказват обратното.

Моето становище е, че всичко е въпрос на личен избор. Дори и да си се родил на грешното място, в грешната среда, ако искаш, можеш да се откъснеш от тях и да поемеш по пътя, който си си избрал. Най-малкото няма да употребяваш наркотици, да продаваш тялото си и т.н. Защото за мен това е лесният път. Ако искаш да постигнеш нещо със себе си, едва ли би искал да се плъзнеш по тази пързалка и да се озовеш на дъното на обществото.

Пътят едва ли ще е лесен. И най-вероятно ще има много моменти, в които ще ви се иска да се откажете от това и да се обърнете към по-лесното. Но упоритостта и постоянството винаги се награждават в един момент. В тази връзка, преди време гледах интервю с една от вече бившите ни гимнастички, която е печелила и медал на Олимпиада. Тя разказваше за това, че се е хранила с по едно яйце на ден и в същото време е тренирала толкова много. Лишения, болка, страдания… Но е имала цел и тя се е осъществила.  Ето това вече е един прекрасен пример за това на какво е способна човешката психика.

Споделете и вашето мнение по темата в коментар. Ще се радвам да го науча!

Любимите сезони

Според една статия, която четох наскоро любимия сезон от годината може да покаже какъв е нашия характер. Хората радващи се на мириса на ожънати жита и оранжевият при вкус на есента в едни случаи са непоправими романтици, а в други срамежливи и свенливи. Характерно за тях е непредсказуемостта им, която напълно отразява променливото време през този сезон. Склонни са да изпадат в депресивни състояния и са хора на духовното. Любителите на пролетта се славят с лекомислие и великодушие, рядко се поддават на отчаянието и не се само съжаляват. Винаги са готови на щури предложения и се забавляват максимално. Те са жизнерадостни хора с мек характер, склонни да отстъпват, което ги прави много добри събеседници. Присъщо точно както на жаркото лятно слънце, хората предпочитащи лятото като сезон се открояват като лидери и индивидуалисти. Обичат разнообразието, характерна ниша за професионална изява за тях е художественото изкуство. Винаги са изпълнени с планове и идеи, обикновено заемат ръководни позиции. недостатък за тях е, че не забравят и трудно прощават всички форми на предателството. Зимата като символ на покоя и съня, в който е потънала природата охарактеризира хората, които я предпочитат като самотници, които живеят сами за себе си. Често те са затворени хора, трудно създаващи контакти, не обичат да говорят, за сметка на това пък са ужасно упорити. Приемат всичко с мълчание и са способни да постигнат успех във всичко, защото са надарени с постоянство.