Винаги ни се е искало някой да се появи и да ни даде една конкретна формула със съвети какво да правим и какво не, за да постигнем всичко, за което сме мечтали. Преди да се вслушаме в наставления или предложения, първото нещо, което трябва да направим, е да си зададем този прост, но същевременно много сложен въпрос: какво е успехът за мен? Ако имаме ясен отговор, тогава можем да помислим какво трябва да направим за да го постигнем.
Най-често хората смятат, че успехът е свързан с благополучие, удовлетворение от полученото, наслаждаване на вещи и пр., и че има само един начин за постигане му – чрез пари. Поради тази причина ние се стремим да бъдем по-добре платени в работата си, да имаме кола, къща, да притежаваме скъпи дрехи и бижута и чак накрая се учим „да бъдем някой в живота“, да имаме позиция и мнение.
Все повече хора обаче не търсят материалните неща за бъдещето си, а по-скоро имат съвсем различна представа за живота, в който им е приятно да правят това, което обичат, и то без да се притесняват какво мислят останалите за тях. Истината е, че каквато и да работим на първо място трябва да разберем каква е личността ни и от какво се нуждае. Едва след това може да помислим и за финансовата страна на живота.
Етикет: пари
Труда като начин за възпитание
Чуди ли сте се как е най добре да възпитате детето си? Със сигурност всеки един родител поне веднъж си е задавал вътрешно този въпрос. И се е чудил дали се справя с най-отговорните задължения в неговия живот. Идва момент, в който детето пораства и започва да иска все повече и повече неща. И ако до този момент сте се старали да му осигурите всичко, от което има нужда, то идва един момент, в който трябва да го научите, че парите, които му осигуряват определени блага, не се изкарват лесно, а с много труд. Ето защо да научите детето си да работи от малко е много добър метод да възпитате детето си да уважава парите, да знае тяхната стойност и да разбира, че те се изкарват трудно. Само така ще знае, че таблета или играта, която иска да си купи, скъпите дрехи, обувки и бижута, не могат да му бъдат осигурени само, защото ги иска.
Разбира се законът в България е регламентирал, че деца под 16-годишна възраст не могат да упражняват всякакъв труд, а също не става без съгласие от родителите. Разбира се много по-лесно би станало това, ако имате собствен бизнес, където да го водите да помага… и съответно да му плащате за положения труд според постигнатите от него резултати. Но има и различни други начини, чрез които може вашето дете да заработи парите за кецовете, с които иска да се фука пред приятелите си. Важното е да проучите и наистина да имате желание това да се случи. Може би най-глупавото нещо би било да го спрете от възможността да работи. Разсъждавайки от гледната точка на човек, който иска да се върне в детските си години, когато не е имал толкова много отговорности и задължения и такъв, който е работил толкова дълго време, че му е втръснало до припадък. Но ако детето ви има желание – не го спирайте. Знаете, че искате да си изживее детството безгрижно, но това му създава навици и дисциплина, която е важна в съвременния конкурентен свят, в който живеем.
Можем ли да бъдем различни от множеството
Това е въпрос, който винаги е тормозил творците. Тема, която присъства в голяма част от литературните произведения, заложена е в много творби от изкуството и филмовото изкуство.
Сега попаднах на едно анимирана късо филмче, което много силно отразява действителността, в която живеем и как се превръщаме в плъхове, които са водени от една едничка стръв, обещаваща щастие.
Вижте го и вие и кажете дали сте съгласни с него или имате по-различно виждане върху живота и обществата.
https://www.facebook.com/EhUniverso/videos/158286891586327/
Как е устроен животът и кое е основното, което го движи?
Сигурно вече сте се досетили, че парите са задвижващата машина, около която ние вземаме важни решения – каква професия да изберем, какво жилище да си купим или наемем, каква кола да караме и т.н. Те доста ни ограничават в избора.
Излизаме от университета със съзнанието, че вече сме специалисти, че борбата е свършила, а тя тепърва започва. Дали това, за което сме учили, е онова, с което искаме да се занимаваме? Дали усещаме, че правим нещо значимо, или просто се носим по течението? Кои всъщност сме ние? Кои искаме да бъдем? Имаме ли смелостта да преследваме мечтите си?
Намерих едно непопулярно видео в YouTube, което малко или много ме хвърли в размисъл за това как е устроен животът. Прегледайте го, полезно е.