Винаги ни се е искало някой да се появи и да ни даде една конкретна формула със съвети какво да правим и какво не, за да постигнем всичко, за което сме мечтали. Преди да се вслушаме в наставления или предложения, първото нещо, което трябва да направим, е да си зададем този прост, но същевременно много сложен въпрос: какво е успехът за мен? Ако имаме ясен отговор, тогава можем да помислим какво трябва да направим за да го постигнем.
Най-често хората смятат, че успехът е свързан с благополучие, удовлетворение от полученото, наслаждаване на вещи и пр., и че има само един начин за постигане му – чрез пари. Поради тази причина ние се стремим да бъдем по-добре платени в работата си, да имаме кола, къща, да притежаваме скъпи дрехи и бижута и чак накрая се учим „да бъдем някой в живота“, да имаме позиция и мнение.
Все повече хора обаче не търсят материалните неща за бъдещето си, а по-скоро имат съвсем различна представа за живота, в който им е приятно да правят това, което обичат, и то без да се притесняват какво мислят останалите за тях. Истината е, че каквато и да работим на първо място трябва да разберем каква е личността ни и от какво се нуждае. Едва след това може да помислим и за финансовата страна на живота.
Етикет: отговори
Да казваме ли истината?
Въпросът със сигурност е основополагащ за повечето хора, които не гледат повърхностно на живота, които мислят върху нещата, които им се случват, върху постъпките си и отражението, което дават те върху другите.
И още по-сигурно е, че на колкото хора зададем подобен въпрос, толкова ще бъдат и възможните отговорите. Нормално, както е казал класикът: разни хора, разни идеали.
Но нека да започнем с това, да се опитаме да дадем едно общовалидно определение за истината, да си отговорим на въпроса въобще има ли такова, има ли изобщо абсолютна и обективна истина. Или всичко е въпрос на гледна точка. По мое мнение по-скоро е последното. Всеки има собствен, съвсем логично субективен отговор и определение на това какво представлява истината, свое тълкувание на света, хората и случващото се с него и около него.
Тук въпросът обаче е друг – дали да споделяме всичко, което мислим за правилно. с другите. И ако го направим, не рискуваме ли да оставим след себе си много обидени и огорчени хора, да изгубим приятели или да спечелим врагове. И още в тоя порядък на мисли – е ли полезно това, или напротив, може да донесе повече вреди.
Аз лично смятам, че казването на правдата, ма макар и субективно, е здравословно за човешкото общуване. Особено между близки хора. Дори нещо повече – смятам го за задължително и си мисля, че освен всичко останало е един доста сериозен и надежден тест за приятелство. Защото по начина, по който човек приема това, което му казваш, може да проличи в каква степен ти вярва, доколко е уверен в чистите ти помисли и добри намерения.
Аз лично практикувам истината и мисля, че това е единствено правилната житейска позиция. Единственият начин човек да не изневери на себе си. Е, боли понякога. Но кой е казал, че задължително трябва да е лесно.