Казват, че по това, с което се храним се разбира какви сме по характер. Бих могла и да се съглася и да споря по темата.
Първо, може би наистина има нещо подобно. Действително, признавам, че сред приятелите ми най-капризни са тези, които ядат най-много сладко. Имам двама познати вегетарианци – те и двамата са доста тихи, скромни, дори нерешителни, някак малко обидчиви, крайно чувствителни и доверчиви. Много месоядните ми познати са буйни натури, които направо си плачат за сървайвър. Умерените са сякаш тези, които имат най-високо самочувствие и най-голяма амбиция за развитие.
НО… (любимата ми дума) имам и приятели, които въпреки, че са вегетарианци са толкова находчиви и нахакани, което тотално разрушава първо посоченото схващане.
Явно е, че действително съществуват някои общи качества, които са валидни за мнозинството, но като цяло винаги трябва да имаме предвид, че от всяко правило си има различните, които все пак ни показват, че не бива да поставяме хората в някакви рамки.
