Досега съм писала предимно за негативните последици, които може да имат върху начина и качеството ни на живот, лошите страни от нашия характер. Когато науката говори обаче, трябва да замълчим. А резултатите от някои научни изследвания върху типа характер и продължителността на човешкия живот сочат, че хората, притежатели на недотам приятен и лек характер е много по-вероятно да се радват на по-дълъг живот, отколкото хората с добър характер. Още в началото на двайсетте години на миналия век американски психолози провеждат мащабно проучване, което обхваща наистина огромен брой хора. При това мащабно не само като обхват на наблюдаваните хора, но и като продължителност – то обхваща толкова продължителен период от време, че успяват да се сменят не само няколко поколения наблюдавани, но и няколко поколения изследователи. Та, като се вземат предвид тези две неща, смело може да се каже, че направените от изследването изводи имат доста висока степен на надеждност. А те, резултатите, изненадали всички. Оказало се, че хората с лоши прояви и качества на характера – песимисти, недоверчиви към околните, алчни, избухливи и отмъстителни – се радват на много по-дълъг живот. Докато притежателите на приятен и лек характер, оптимистите, веселяците, дали поради причина на самия си характер, или пък заради склонността си към по-свободен начин на живот и свързаните с него вредни привички, живеят значително по-кратко. Както виждате, и за хората с лош характер има добра новина и тя е, че ще живеят по-дълго. Изследването обаче, по моето скромно мнение, има един доста сериозен пропуск – не сочи каква е продължителността на живота на близките на хората, обладаващи лош характер. По мое мнение – не много голяма.
Етикет: избухливост
Раздразнителността
Раздразнителността, или лесната избухливост, е неприятна черта на характера, която преди всичко вреди и тежи на човека, който я притежава. Макар и приемана като изначална личностна черта, понякога в основата й може да лежи определено нарушение в умствената или физическа сфера на организма и диагностицирането и премахването на това нарушение може значително да подобри характера на човека. Класическото определение на раздразнителността назовава като нейна главна отличителна черта прекомерната и непремерена реакция на събитията, които произтичат около човека. Хубави, лоши или неутрални – всички те по правило трябва да се приемат в определени граници и да не причиняват значителни промени в самочувствието и самоопределянето на човека. Когато говорим за раздразнителността като изначална и индивидуална особеност на определен човек, то трябва да се отбележи, че обикновено тя го съпровожда през целия му живот – появява се още в детска възраст, засилва се значително през пубертета и за съжаление с годините градира възходящо. Отличителна черта на този тип, така да се каже, вродена избухливост е фактът, че обикновено след избухване тези хора изпитват чувство на облекчение, нещо, което рядко се случва, когато афектът е предизвикан от определен здравословен проблем. Що се отнася до раздразнителността, която не е черта на характера, а е придобита, при нея най-чести причини за появата й са общата неудовлетвореност от живота или много често срещано напоследък – психическо изтощение. Еднообразния живот, натрупване на нерешени проблеми – това са най-честите причини за уязвимост на нервната система. Каквито и да са причините обаче, раздразнителността е неприятна и болезнена проява не само за притежателя си, а и за околните и често води до социална изолация. Така че трябва да използваме всички ресурси – собствени и медицински – за да я овладеем и преодолеем.