Какво всъщност означава компромисът? Според моето разбиране това е жест, или действие, което човек прави, въпреки своите собствени желания, но за да задоволи желанията на някой друг човек, обикновено близък.
Има хора, които са по-склонни да правят компромис със собствените си желания и такива, които категорично отказват и държат винаги те да бъдат задоволени и обгрижени по начина, по който искат, независимо на каква цена.
Колкото повече се развива западното общество, толкова повече се възпитават поколения, които все по-малко са склонни да правят компромиси. Причината? Така са възпитавани. В днешно време им се повтаря непрекъснато, че те могат да постигнат всичко, което пожелаят, че имат правото да правят всичко, каквото поискат, че са талантливи и уникални, че са единствени и повторими и че всеки човек ще бъде щастлив да ги има в живота си. И може би наистина е така, за няколко единици в обкръжението им, но за останалата част от света им е абсолютно все тая за съществуването на този конкретен, уникален индивид.
Но този стил на възпитание произвежда разглезени егоисти, които не са свикнали да бъдат отхвърляни или не дай си Боже да получат „не“ като отговор.
Как мислите, това дали е добро или не чак толкова?
